— Няма начин да забравим, господине. Но не виждам какво общо има уволнението на Алиша с дядо ми.
— Аз също. Не съвсем. Но просто имам същото чувство като вчера, когато я посочих с пръст. Не ми се иска да го правя. Много харесвам тази млада жена.
— Но…?
— Но зная, каквото зная. — Погледът му прониза Мики. — Тя каза на Джим, че ще го откара вкъщи.
— Алиша го е казала?
Той кимна.
— За нея говорим, нали? Джим беше дошъл с автобуса и щеше да се връща с него, но тя каза, че й било на път и ще го закара. Не искаше и да чуе за друго. — Той поклати глава неразбиращо. — А сега ти ми казваш, че той така и не се е прибрал. Чуваш ли какво ти говоря?
Сърцето внезапно така се разтупка в изпочупените му ребра, че Мики едва не се преви от болка, още повече, че в главата му сякаш нещо експлодира. Той вдигна здравата си дясна ръка към челото и притисна слепоочията си.
— Дай ми минутка. — Едва проговори с пресъхнало гърло: — Трябва ми само още минутка.
Отне му по-скоро петнайсет минути, а когато най-сетне дишането му се нормализира и болката бе овладяна, все още тънеше в абсолютно недоумение какво трябва да предприеме. След като се увери, че Мики в общи линии е добре, и понеже нямаше какво повече да добави, Ал Картър се върна към обработването на пратката с картички.
Щом главата му се проясни достатъчно, първото инстинктивно желание на Мики бе да се обади на Алиша и просто да я попита.
Откри обаче, че не може да го направи. Беше се появила някаква психическа бариера. Все още не знаеше какво означава, но за първи път тежестта на всички доказателства срещу тази жена, на която бе повярвал и на която държеше, наклони везните не в нейна полза. Той не скочи слепешката към извода, че нещо лошо или не дай Боже, трагично, се бе случило с Джим, нито пък че ако е така, Алиша е изиграла някаква роля в него. Обаче възможността за подобно нещо изведнъж стана толкова голяма, че стомахът му се сви. Допринасяше и голата реалност на факта, че както току-що бе разбрал, Алиша е била последният човек, който е видял Джим и е знаела къде е той. При всички тези обстоятелства внезапно — много внезапно — Мики установи, че вече няма желание да й прави услугата да не се съмнява в нея. И това, повече от всичко друго, го разтърси из основи. С нежелание си даде сметка, че се е върнал в лагера на Хънт и наново претегля не само признанието на Алиша, а и почти всичко, което му бе казала за себе си и за връзката си с Доминик Комо.
Съмнения.
Наистина ли беше като онези хора, за които Мики бе чувал, но никога не бе срещал — истински психопати, лишени от човешки чувства, консуматори, напълно способни на хладнокръвно убийство, просто по прищявка?
Съмнения, съмнения.
Сред урагана от мисли, които го връхлетяха, следващата му идея бе да се обади на Тамара и Хънт и да им каже основните факти, дори да ги предупреди за подозренията си, такива, каквито бяха в момента. Само че знаеше, Хънт няма нужда от предупреждения. Той вече беше нащрек. И все пак, тази нова информация бе твърде важна, за да се пренебрегне.
Как е възможно Алиша да прекара толкова време с него предната нощ и изобщо да не спомене, че е върнала Джим обратно от погребението? Вярно е, че бяха погълнати от обсъждането на стратегията му за нейната безопасност. И на Мики през цялото време му беше лошо. Наистина, не си бъбреха безгрижно за живота и неочакваните обрати в него, но Мики все пак си мислеше, че самият факт с возенето на Джим би трябвало да изскочи поне случайно, от типа: „О, между другото, днес видях дядо ти и…“ Но нищо такова не се бе случило.
Болката постепенно утихна и главата му се проясни. Каза си — тихичък шепот в бушуващата буря от мисли, — че не е задължително тази последна информация за Алиша да носи зловещ характер. Изцяло в кръга на възможностите бе Алиша да хвърли Джим до апартамента им или дори — още по-вероятно, — до „Шемрок“ или друг квартален бар. А веднъж попаднал там, както се бе случвало напоследък, може да се е напил и барманът или някоя самотна женица да са го съжалили. И в същия момент, докато Мики се терзаеше, той може би блажено спеше.
А междувременно Мики бе тук да върши работа. Докато поговори с Лорейн Хес за заниманията й в понеделник вечер, Джим можеше да се прибере и тогава фактът, че Алиша го е возила вчера, щеше да се окаже просто услуга от нейна страна. Новата информация го бе заварила неподготвен, това бе всичко. Трябваше да си поеме дълбоко дъх — фигуративно казано, — и да не се оставя паниката да го ръководи.