Выбрать главу

Мики не отговори.

Ново мълчание.

— Уайът?

— Мисля. За нищо не си говорил с нея, откакто я оставихме тази сутрин, включително и за това, така ли?

— Току-що ти казах, че не съм.

— Зная. Просто не искам отново да имаме недоразумения.

— Отново?

— Сещаш се. Като последния път, когато ти казах, че не искам много да се мотаеш с нея, за да си в безопасност, тъй като тя е потенциално заподозряна, а следващото нещо, което правиш, е да я доведеш в дома ми. Такова недоразумение.

— Не съм говорил с нея. Обадих се на теб.

— Да, така е. Добър ход. Мислиш ли, че ще можеш да се въздържиш и да не говориш с нея, преди аз да имам тази възможност?

— Ако така искаш.

— Така искам.

— А кога ще го направиш?

— Дяволски скоро. Може по обедно време да отида. Вкъщи, имам предвид.

— Добре.

— Мик?

— Да?

— Кажи ми истината. Зная, че искаш да й вярваш. И лоялността е чудесно нещо, впрочем. Но това не променя ли донякъде отношението ти към нея?

На Мики му трябваше малко време, за да отговори.

— Опитва се.

Хънт също помълча, после въздъхна.

— Ако е така, остави го да се случи. Не му се противопоставяй, както сестра ти направи с Крейг. Заключи го някъде засега, а после, когато можеш да се справиш, го извади на бял свят и го проумей. Става ли? Това е моят съвет. Може да се наложи да предприемем нещо във връзка с нея по-скоро от три дни. И за тази цел може да ми потрябваш. Ако се стигне дотам. Чуваш ли какво ти говоря?

— Така мисля.

— Искам повече, отколкото само да мислиш така. Не си го измислям аз. Не става въпрос, дали някой иска да вярва в нещо, което не се е случило. Тя каза ли ти за шала, намерен от Джул? Нейния шал?

— Да. В лимузината. Точно тогава решила да се махне от дома си. Помислила си, че ще се върнат за нея. Но го била изгубила още преди няколко седмици.

— И на Девин така е казала.

— Ти и на това ли не вярваш?

— На някои неща е по-трудно да се повярва, отколкото на други.

— И кое му е трудното на това?

— Ами, най-вече фактът, че тя пропуска една мъничка подробност. Нали знаеш, винаги е твърдяла, че не са имали нищо интимно с Комо?

— Убеден съм в това. Не е имала. Сигурен съм.

— И тя така казва. Точно, както ни уверяваше и че той не я е уволнил онази сутрин, а? Не е била интимна и с никой друг там, в „Сънсет“, нали?

— Няма данни за обратното, Уайът. С кого, например?

— С когото и да е. Но аз фактически подозирам Комо, както мисли и Девин.

— И какво общо има това с нейния шал?

— Това е още едно нещо, което не бива да й казваш и още една причина изобщо да не разговаряш с нея. Наясно сме по този въпрос, нали?

— Да. Вече се разбрахме. Няма да говоря с нея, поне докато ти не си говорил. Обещавам. Но какво?

— Такова, че някои си е оставил семето на този шап, Мики. Ето какво.

Хънт затвори телефона и вдигна поглед.

Тамара стоеше на прага на кабинета му.

— Само от това, че е закарала Джим, не следва, че… — започна тя.

— Не почвай отново. Не зная какво следва или не следва. Но ако освен всичко друго, ще се налага да издирваме и Джим, ще я разпитам какво знае, дори и само, за да проследим действията му по време. Всъщност — той си погледна часовника и почна да се изправя, — стига с това. Отивам там още сега. Поне да установя на какво положение сме.

— Постой малко. Преди да тръгнеш.

Той отново се отпусна.

Кимайки замислено зад бюрото си, Хънт най-накрая отново стана.

— Не зная кога пак ще имам възможност. Трябва да ида и да говоря с нашата заложничка.

— И аз ще дойда с теб.

Хънт поклати отрицателно глава.

— Няма да ти позволя, Там.

— Ако действително имаш такива притеснения за нея, Уайът, трябва просто да й се обадиш.

— Ако го направя и я уплаша, а това може да стане с всеки от въпросите ми, тя пак ще избяга и тогава сме наникъде, нали?

— Аз продължавам да не вярвам, че ще го направи. Не мисля, че ще се случи което и да е от тези неща.

— Браво на теб. Но това си е моя идея, нали? Не искам да допусна и най-малката възможност нещо да ти се случи, не и сега, когато едва те върнах обратно. — Той я потупа по ръката и леко я целуна по страната. — Ти само пази форта, става ли? Предвиждам, че цялата банда на Уилард-Уайт ще звъни през целия ден и ще им трябва твоето ръководство. А аз междувременно ще ти се обадя на мига, в който науча нещо.