— Не съм сигурен, честно казано. Тази възможност ми хрумна, едва когато те видях по телевизията и казаха с какво се занимаваш. Зная, че не сме кой знае колко близки с теб. Но си помислих, че може да взимаш по-евтино от някой адвокат.
Тези думи предизвикаха кратък смях.
— Напълно вярно. През повечето време работим за адвокати. Това ни е основният ангажимент. Тъй че си прав, по-евтино взимаме. Въпреки че най-вероятно няма да се окажем онова, от което тя има нужда.
— Ами, аз си помислих, че поне не си ченге и няма да я накиснеш. Надявах се да можеш да откриеш истината.
— Обикновено не е толкова лесно. Но ти трябва да знаеш, че ченгетата няма да тръгнат да я накисват, освен ако нямат някакви улики, които насочват към нея. Освен това, истината може да не се окаже такава, каквато на теб ти се иска, въпреки онова, което ти е казала или не ти е казала.
— Разбирам. Но имам чувството… искам да кажа, ние говорихме за това и двамата смятаме, че трябва да направим нещо. Не можем просто да си седим и да чакаме ченгетата да си подредят случая около нея. Особено след като го е направил някой друг.
Мики разтегли устни в усмивка.
— Значи ти всъщност искаш ние да открием кой го е убил?
— Или поне да елиминирате Алиша от списъка на заподозрените.
— Да, но ако тя наистина е заподозряна, това от което действително се нуждаете, е адвокат.
— Само че и това е проблем.
— Защо?
— Пари. — Торп се приведе напред и подпря лакти на масата. — Искам да кажа, ние имаме около хиляда долара, но това е всичко. Няма да можем да намерим повече.
Мики се облегна назад и бавно постави чашата си на масата.
— Всъщност — проговори той накрая, — ако толкова са всичките ви пари, това в известен смисъл е добра новина.
— Как така?
— Не можете да си позволите дори и най-евтиния адвокат. А и никой уважаван детектив няма да се захване с подобен несигурен случай за такива пари. Затова няма нужда да давате каквото и да било. И ако някой — адвокат или детектив — ви предложи да се заеме срещу толкова нисък хонорар, трябва да знаете, че си имате работа с мошеник.
Раменете на Торп увиснаха.
— Друга добра новина — продължи Мики. — Ако срещу Алиша бъдат повдигнати обвинения, съдът ще й назначи служебен защитник. Нали знаеш това?
Но Торп поклати глава.
— Ако й повдигнат обвинения, това няма да е добра новина, независимо от всичко. Когато бях малък прекарах известно време в ареста. Мисля, че истинският затвор ще я убие. Не можем да допуснем да попадне там. Тя не е убила Доминик, заклевам се.
Мики разпери извинително ръце.
— В такъв случай, съмнявам се че ще се стигне до арест. Но аз не… — Внезапно той млъкна. В главата му почна да се оформя някаква идея.
Убийството на Доминик Комо бе злободневно и широкоотразявано събитие. Би могло да се очаква, че голямата и щедра благотворителна общност на Сан Франциско, както и много от организациите, с които е бил ангажиран Комо, ще имат законен интерес убиецът му да бъде разкрит. Но като цяло, тъкмо тези хора хранеха дълбоко недоверие, ако не и истинска омраза, към полицията и силите на реда изобщо. В този случай най-левичарският голям град в страната по-скоро би оставил убийството на един от своите неразкрито, отколкото да съдейства на униформените. На свой ред полицията, а навярно и самата кметица, щяха да търсят бързо разрешаване на случая Комо и поне един арест. Повечето от онези обаче, които биха знаели най-много, едва ли щяха да искат да говорят с ченгетата.
Не можеше ли, запита се Мики, клубът „Хънт“ да изпълни ролята на посредническо звено между хората с информация, полицията, която се нуждаеше от тази информация и институциите, готови да платят за нея? Не би ли могъл той да подхвърли идеята за „обществена награда“ за информация, свързана със смъртта на Комо?
Теоретично това би могло да послужи за много цели: щяха да се осигурят ценни сведения за полицията; по-широка част от обществеността щеше да бъде въвлечена в разследването; и разбира се, най-важното — свидетел, който иначе не би желал да свидетелства, сега би бил мотивиран да го направи. В по-личен план, клубът „Хънт“ щеше да продължи да работи, обслужвайки горещата линия на наградата. Ако наградата представляваше значителна сума, щяха да се намерят доста ненормални, които да се обаждат на благотворителните организации, обещали парите, с невярна или направо нелепа и погрешна информация.
Клубът „Хънт“ щеше да се окаже много ценен в управляването на потока информация към полицията като препраща истинските следи и отсява смахнатите съобщения. Тази работа би могла да спести на ченгетата стотици човекочасове безсмислен труд по пресяване на житото от сламата.