— А, Кейдриън — каза Джул. — Как се натъкна на него?
Хънт сви рамене.
— Той е полковник или нещо такова в Батальона в „Сънсет“, но се мотае с Лен Търнър и се чудех каква му е ролята. Имате ли нещо за него?
— Чист е — отговори Джул. — Поне, откакто е пораснал. Разбира се, само от седем месеца е напуснал младежката ферма, така че не е имал много време да се върне към старите навици. Но като дете е бил доста голям задник. Прибрали са го за непредумишлено убийство, когато е бил на шестнайсет, въпреки че е имало съмнения, дали не става въпрос за умишлено. Окръжният прокурор едва не го е обвинил като възрастен, но чух, че твоят приятел господин Търнър е оказал известно влияние и изведнъж се оказало, че Кейдриън се нуждае от рехабилитация и утеха.
— Мислиш, че Кейдриън по някакъв начин е свързан с всичко това ли? — попита Русо.
— Не е невъзможно — отговори Хънт. — Но трябва да разбера със сигурност.
— И аз трябва да разбера много неща — обади се Джул.
Хънт тутакси добави:
— Антъни — каза той.
— Какво е Антъни?
— Моето второ име. Ето, него го разбра.
Джул само поклати глава, а Русо погледна Хънт смразяващо.
— Оценявам притесненията ти за него, Уайът, но за нас Кейдриън не е важен — каза тя. — Ние търсим Торп и ако искаш да си ни от полза, и ти трябва да я търсиш.
— Ще издадете ли бюлетин? — попита Хънт.
Русо бавно поклати глава.
— Не можем. Не още. Не и официално. Официално, само искаме да поговорим с нея отново.
Джул каза:
— Но първо трябва да я намерим.
Хънт кимна.
— Добре. С вас съм, момчета. Ще видим какво може да се направи.
Хънт седеше в кабинета си, а стомахът му бе свит на топка. След последния половин час, ако Джул и Русо някога разберяха, дори и Алиша вече да не се намираше в дома му, той щеше да е мъртвец. Не беше невъзможно и да му повдигнат обвинения за препятстване на правосъдието или каквото там искаха да хвърлят върху него и да си заслужи известно време в затвора. И то, в случаи че беше прав.
Ако пък грешеше — т.е. инспекторите бяха прави и Алиша действително се окажеше сериен убиец, както и той беше убеден само допреди няколко часа, — можеше да стане и много по-зле.
Хънт обаче не бе в състояние да се изясни с тях. Дори не можеше да ги въведе в бавно оформящия се в главата му план, понеже този план зависеше от онова, което Мики щеше да установи, а Хънт още не се бе чул с него. От наученото досега, от онова, което му бяха казали Алиша и Ал Картър, той бе останал само със силно предчувствие за истината, но не и с логически стройна теория, която да издържи на критики.
Трябваше да чака. Можеше само да чака.
А чакането бе двойно по-мъчително, понеже ако Мики дадеше отговора, на който Хънт се надяваше, и с резултата, който очакваше, това щеше да е последното нещо, което би желал, тъй като то почти със сигурност щеше да означава, че Джим Пар е мъртъв.
— Хайде, Мики — изрече на глас. — Хайде, де.
„Салон Нориега“ бе още едно хитроумно наречено заведение на Нориега авеню — най-близо разположеният бар, северно от кампуса „Ортега“, само на една пресечка от там. За жалост, не се водеше на Деветнайсето Авеню, поради което не се виждаше от главния път, но Мики реши да си остане педантичен, както обикновено и да претърси всичко по пътя южно от Университета на Сан Франциско на север до парка „Голдън Гейт“.
Вече бе спрял на осем места, когато в четири часа стигна до „Нориега“. Помисли си, че дори и да не бе широко рекламирано, напълно възможно бе заведението да е спечелило приза за „Най-гратисния гратис час на Сан Франциско“, който официално почваше след половин час — две питиета за едно, нищо по-скъпо от два долара и безплатни ордьоври. Една доста впечатляваща разнолика тълпа вътре бе в настроение да си докара още настроение, огромни тонколони с усилени басове излъчваха дискомузика, а два безмълвни телевизора — единият показващ Опра, а другият спортна програма, — се бореха за място и внимание над бара.
Всеки стол бе зает.
Мики си намери удобно местенце да застане прав между два стола и го зае. Без да иска удари с гипса си съседа отляво, брадясал мотоциклетист с провиснали от гайките на колана му вериги.
Той се извъртя на стола си и почна нещо като: