— Хей, гледай къде… — но после забеляза окото и гипса на Мики. — ’Звинявай — каза, премести се с няколко сантиметра и му направи повече място. — Добре ли си, приятел?
— Вися си тук — каза Мики. — Катастрофа.
— Шибаните шофьори — изруга мотоциклетистът. — Никога не гледат другия. Хей, Клаудио! — провикна се към бара. — Я обслужи приятеля ми тук. — Той протегна ръка. — Аз съм Айвън. Какво пиеш?
— Мики. „Кола“ е добре. На работа съм.
Айвън се разсмя от сърце.
— На работа си тук? Искам твоята работа. Аз направо живея тука, човече, а никой не ми предлага да ми плати. — Барманът се появи иззад гладкия черешов тезгях. — Клаудио — каза Айвън, — това е Мики. Той е на работа. Дай му една „Кола“. — После пак към Мики: — И над какво работиш?
— Опитвам се да намеря някого — отговори той. Извади си портфейла и го разтвори на единствената снимка на Джим, която по случайност притежаваше и пазеше. Беше отпреди пет-шест години, направена при дипломирането на Тамара и на снимката бяха и тримата.
— За мен е бебчето отдясно — каза Айвън.
— Не тя е изчезнала — каза Мики. — Това е сестра ми.
— Толкова по-добре. Честно ти казвам — настоя Айвън. — Ще се срещна с нея, когато кажеш.
— Ще й предам — увери го Мики. — Обаче сега търся стареца, дето е в средата. Може да се е отбил тук за едно питие вчера около това време или малко по-рано. Може да е бил сам. А може и с някого.
Айвън завъртя стола си и взе снимката от Мики. Вдигна я така, че да попадне на светлината от прозореца зад тях.
— Не съм съвсем сигурен. Изглежда ми малко познат. Обаче, виж, половината, дето сега сме тук, бяхме и вчера.
— И той отново се провикна към бара: — Хей, Клаудио! Докарай си задника тук. Виж тая снимка, човека по средата. Не е ли оня приятел, дето се размаза тук вчера?
34.
— Госпожа Комо? Здравейте. Аз съм Уайът Хънт.
— Случило ли се е нещо? Кажете ми, че са я арестували.
— Ако имате предвид Алиша, не, мадам. Не още.
Хънт я чу да въздиша.
— Не мога да разбера защо се бавят толкова, когато за мен е така ясно.
— Ами, точно затова се обаждам. Инспекторите споделят вашето раздразнение. Особено при положение, че според тях, притежават всичко необходимо, за да навържат нещата.
— Какво тогава ги задържа?
— Там е въпросът. Видях се с тях днес следобед и те мислят, че може би ще успеят да придвижат нещата малко по-бързо, ако вие и някои от другите свидетели се съгласите да се срещнете с тях отново, заедно, на едно място и всички прегледате дадената от вас информация в малко повече подробности.
— Не мога да си представя как ще стане. Вече ви казах всичко, което зная.
— Това ми е ясно. Но както сама се изразихте, вие сте го казали на мен. Което означава, че полицията го е научила от втора ръка. Може да не съм ви задал правилните въпроси. Или пък да не съм сглобил както трябва информацията от всички останали източници. — Той помълча. — Става дума за не повече от час-два.
— А кои са другите свидетели?
— Ал Картър. Лорейн Хес. Джими и Лола Санчес.
— Какво за тях?
— Ами всички те в някаква степен са подпомогнали полицията.
— С информация срещу онова момиче Торп, искате да кажете?
— Не мога напълно да потвърдя това, докато арестът не стане факт, госпожа Комо. Инспекторите не желаят информацията да излиза, докато заподозряната не бъде задържана, което — смятам, ще се съгласите, — е разбираемо.
— Ами, да. Предполагам, че е така.
Хънт още не бе сигурен, дали я е спечелил, затова реши да опита друг начин да смекчи детайлите.
— Остава и въпросът за наградата — каза той.
По линията натежа тишина.
— Какво за наградата? — попита тя.
— Нали си спомняте, че по време на нашия разговор, вие казахте, че ако предоставената от вас информация се окаже полезна за разследването, искате уверения, че ще сте предвидена за наградата? Е, изглежда, ще има множество претенденти. Знаете ли, че Лен Търнър отговаря за разпределението й?
— Разбира се. Аз също му дадох парите си, ако не си спомняте.
— Точно така. Вижте, господин Търнър смята, и аз съм съгласен с него, че си струва основните претенденти да дадат показания за протокола в присъствието на инспекторите, за да няма по-късно спорове относно степента на приноса на всеки за решаването на случая. Но има нещо, в което не съм съгласен с господин Търнър, а именно, той изглежда не мисли, че вашата информация за връзката на госпожица Торп със съпруга ви и последвалото уволнение в последния ден представлява реално доказателство.