— Това е смешно — каза тя. — Че кое е по-реално?
— Разбира се — съгласи се Хънт. — И аз го чувствам така. Ето защо реших, че ще проявите желание да присъствате и да защитите позицията си. Може би не би трябвало да ви казвам, но смятам, че е необходимо да бъдете уведомена, че господин Картър потвърди факта, че съпругът ви е уволнил госпожица Торп в онзи ден, затова и той ще претендира за наградата на основание на същата информация, която вие първа ни съобщихте.
— Това просто не е редно.
— Вярно е, мадам, не е.
— Е, къде ще е тази среща? И по кое време?
Той и съобщи, после затвори и огледа събраната от него група — Алиша, Мики, Ал Картър и Джина Роейк, в качеството си на адвокат на Алиша, ако стане нужда. — Е — каза им, — това беше номер три. Остават още двама. И Девин.
— Понякога, Уайът, ме притеснява това — заяви Роейк, — колко лесно манипулираш, мамиш и лъжеш.
Коментарът имаше за цел просто да стопи напрежението и донякъде подейства. Поне доведе до началото на усмивка на лицето на Хънт.
— Това може и да е проблем — каза той, — но ще се постарая да не ме провали.
Хънт каза:
— Вдигни, Девин. Важно е.
След няколко секунди се чу гласът на инспектора:
— Насред вечерята си съм, Уайът, затова най-добре да си струва.
— И още как — увери го Хънт. — Какво, ако ти кажа, че съм намерил Алиша?
— Наистина ли?
— Аз попитах пръв. Какво?
— Щях да ти кажа да я държиш под око, докато пристигна там, където е, и й сложа белезниците. Къде е тя?
— Ще я арестуваш ли? Дори и без да притежаваш ДНК от шала?
— Получихме резултатите, точно преди да се прибера вкъщи. На Комо е. Така, че я пипнахме.
— Само дето, както се оказва, все още не знаете къде е.
— Но ти знаеш.
— Никога не съм го твърдял.
— Не ми се прави на умник, Уайът. Къде е тя?
— Мога да я накарам да дойде тук.
— Последен път. Къде е?
— Тук. В къщи. На склада.
— Добре. Направи, каквото ти казах.
— Ще се опитам. — Хънт направи пауза. — При условие, че няма да я арестуваш.
Смехът на Джул експлодира в слушалката.
— И защо, за Бога, да се съглася с това?
— Защото също така ще ти доставя и убиеца.
— О, нима? И кой е той?
— Мога да ти кажа, но няма да е в услуга нито на мен, нито на Алиша.
— Значи вече е Алиша, така ли?
— А също и моя клиентка.
— Каква?
— Чу ме.
— И кога се случи това?
— Няма никакво значение. Не и за теб. Има значение да обещаеш, че няма да я арестуваш.
— Докога?
— Докато не ти доставя убиеца.
Още един изблик на смях.
— А кога ще стане това?
— Може би тази нощ.
— Тази нощ. Добро предложение. Но аз имам по-добро — заяви Джул. — Какво ще кажеш първо да арестувам Торп?
— Не. Тогава всички обещания отпадат.
— Твърдиш, че знаеш кой е убиецът?
— Твърдя, че ако ти искаш да разбереш, трябва да обещаеш да не я арестуваш. Край на историята.
— Ами ако грешиш?
— Не греша.
— Значи отвеждаме Алиша и ако ти докажеш, че грешим, я пускаме.
— Добър опит, Дев. Но в действителност ще стане така, че ако веднъж я задържиш, ще е невъзможно да арестуваш другиго. Защо ли? Защото направо ще изградиш защитата на следващия си заподозрян: „О, Ваша чест, миналата седмица беше Алиша Торп, но тази седмица вече е клиентът ми Х, той го е направил“. Да не говорим, че втори арест за едно и също престъпление ще изкара и двама ви със Сара глупаци.
— Не, това не би…
— Глупости. Чуй ме. Ако сега я арестуваш, ще й повдигнат цял куп обвинения в серийно убийство и няма да й се полага гаранция. Окръжният прокурор ще каже, че тя може да отхвърля обвиненията чак на процеса, но процесът ще се върти около физическите доказателства, а те сочат нея. Междувременно, докато Алиша е в затвора, истинският убиец ще има достъп до всички доказателства и ще си затвърди версията, ако преди това не напусне града. Така ще стане в действителност, Дев и ти дяволски добре го знаеш. Затова не мога да ти кажа кой е убиецът. Защото ти ще кажеш само „Благодаря за участието“ и ще арестуваш моята клиентка. Налага се да те убедя. А аз мога да го направя. Но първо ми трябва думата ти. Никакъв арест. Не подлежи на обсъждане.