Дълго мълчание. После:
— Къде е тя сега?
— Няма значение — отговори Хънт. — На тайно място. Мики я намери. Но важното е, че го накарах да я доведе тук.
— А тя защо ще го прави? Да идва там?
— Защото Мики я е убедил, че това е най-безопасното място за нея. А тя вярва на Мики.
— Мамка му.
— Все това повтаряш.
— А знаеш ли защо? Защото все е подходящо. Мамка му, мамка му, мамка му. И какво трябва да направя със Сара?
— Не съм сигурен, дали тя ще се съгласи с условията.
— Значи трябва да отрежа и партньорката си. Зная, че не си ченге, Уайът, но на подобно поведение не гледат никак с добро око там, в управлението.
— Ами, виж, давам си сметка. Но важните неща стават сега. Това е всичко, което мога да ти кажа.
Уайът чу тиха въздишка на примирение и взето решение.
— Добре — каза Джул. — Между двайсет минути и половин час.
— Трябва да свършат работа — съгласи се Хънт.
До осем и половина мястото беше подредено така, както Хънт го искаше: хубав демократичен кръг от единайсет сгъваеми стола, разположени на баскетболното му игрище. В крайна сметка бе успял да придума, прилъже или по друг начин да убеди всички главни герои да се съберат в неговия склад в девет часа, така че, в зависимост от това, какво им бе казал Хънт, да могат да дадат по-подробна информация, да се борят за своя дял от наградата, да си потвърдят алибитата или просто да се осведомят за напредъка на разследването. Или в крайна сметка, в случая с Джул — да арестува истинския убиец.
Сега Хънт се върна в жилищната част, в кухнята, където още седяха около масата Роейк, Картър, Алиша и Мики и около тях витаеше осезаемо напрежение.
— Почти е време — небрежно отбеляза Хънт. Собствените му нерви бяха опънати до краен предел, но не можеше да си позволи да го покаже, не и в момента. — Продължавате ли всички да искате да се позабавляваме?
Всъщност, никой нямаше такъв вид. Напротив, изглеждаха, сякаш си бяха говорили за смъртоносно важни неща, докато той си подреждаше столовете. Роейк, мълчаливо признатата говорителка на групата, огледа масата и вдигна очи към него.
— Помислихме си, че в крайна сметка може би е по-добре, ако Алиша не присъства, Уайът.
Хънт бързо си пое дъх.
— Ако не присъства — произнесе с колкото се може по-разумен тон, — ще я арестуват, където и да я намерят навън. А за тук имам думата на Девин, че няма да я закачат.
— И вие вярвате на това? — попита Картър.
— Абсолютно.
Картър поклати глава с изразителна гримаса.
— Представи си обаче, Уайът — каза Роейк. — Ами ако той се е обадил на Русо и й е казал? Тя нищо не ти е обещавала. Влиза тук с него, а той само свива рамене и казва, че не е в неговата власт.
— Няма да стане така.
— Ами ако стане, Уайът? И отведат Алиша? Като неин адвокат, не съм сигурна, че с чиста съвест мога да й позволя да остане.
— Като неин адвокат — възрази Хънт, — трябва да настояваш да остане. Това е единственият й шанс да не попадне в затвора.
— Но, Уайът — намеси се Мики, — ако й намерим друго скривалище, пак няма да я арестуват.
— Приятели, разберете. В мига, в който тя не е тук, отново става първостепенен заподозрян и тогава ще е само въпрос на време. — Хънт се изопна в целия си ръст. — Това вече го преговорихме. Оценявам всичките ви съображения, но Алиша трябва да е тук, за да постигнем ефект. Ако Джул дойде и нея я няма, той ще си излезе и цялото това упражнение отива по дяволите. Единствената причина, поради която той ще дойде, е, че ако идеята ми не свърши работа, тогава и само тогава, той ще може да й сложи белезниците.
— По дяволите — каза Мики.
— Това обаче няма да стане — заяви Хънт. — Ако всички дойдат, нещата си идват на мястото.
— А ако не дойдат? — Намери гласа си най-накрая Алиша. — Тогава какво?
— Достатъчно ги мотивирах всичките — обясни Хънт. — Не може да не дойдат.
— Има още нещо — намеси се Джина. — Ако си прав, един от тези хора, които си поканил тук тази нощ, вече е убил двама. Не мислиш ли, че съществува известен риск?
— Има елемент на риск, дори когато пресичаш улицата. Склонен съм да вярвам, че ще имаме числено превъзходство, ако някой излезе извън релси. А и не забравяйте, че Джул ще е въоръжен. Както и аз.
Роейк превъртя очи.
— Значи и ти смяташ, че може нещо да се случи?