— Точно така. И тя е тук в момента — изтърси Елън Комо. — Всички го знаем. — Погледна към Джул и посочи Алиша. — Не разбирам защо не я арестувате, инспекторе, защо вече не сте го направили. Има ли някакво съмнение още? Всички сме наясно какво е направила и защо…
Хънт протегна ръка към нея.
— Госпожа Комо, моля ви.
— Не, тя е права, Хънт — каза Джейми Санчес. — Защо, по дяволите?
Хънт огледа втренчено кръга.
— Добре, инспектор Джул е тук, за да извърши арест тази нощ, но той обеща това да не е Алиша Торп, освен ако не докажем, че е някой друг.
— Какви ги говорите? — възмути се Търнър. — Че някой от нас…?
— Мисля, че и сам можете да се досетите, сър — отговори Хънт.
Елън Комо се изправи от дясната му страна.
— Не съм дошла тук да ме обиждат по този начин. Аз съм жертвата в този случай. Убитият бе мой съпруг. На никой ли не му пука за това? Нямам намерение да участвам в тази работа. — Избута стола си и се обърна към вратата.
— Госпожа Комо! — Спря я Хънт. — Никой не ви обвинява в нищо. Седнете обратно. Моля ви, нуждаем се от всички тук, ако искаме да стигнем до истината.
Точно отсреща на Хънт Лорейн Хес каза:
— Наистина ли твърдите, че някой от нас е убил Доминик? А също и Нанси?
— Да, госпожо — потвърди Хънт. — Един от вас.
— Но аз бях… бях със сина ми…
— Не съм казал, че сте вие, госпожо Хес — Хънт огледа групата, — нито пък всички вие. Казах един от вас.
— И имате намерение да докажете това — каза Търнър, — така че да убедите Джул? Тук и сега? И как смятате да го направите?
— Като сравним историите, които разказахте и видим къде са противоречията. Но също така — отговори Хънт, — малко и чрез процеса на елиминиране. Например вие, господин Търнър. Господин Мугиса ви е откарал вкъщи веднага, след срещата на ОВ в нощта, когато бе убита Нанси Нешек. Синът ви, жена ви и другите деца, които са били у вас да подготвят декорите за представлението си, ще се закълнат, че сте били там с тях до лягането си. Никой не допуска, че сте направили нещо различно и вие можете да го докажете. Значи, не сте убили госпожа Нешек, а следователно и Доминик.
Търнър се облегна назад, поклащайки глава подигравателно.
— Ами, естествено, че не съм. Нелепа идея.
— Цялата концепция е нелепа — намеси се Джейми Санчес. — Лола и аз отидохме на вечеря след срещата и после се прибрахме заедно.
— Къде отидохте на вечеря? — попита Хънт.
— В „Хейс вали грил“. От Градската зала отидохме право там. В заведението ни познават. Сигурен съм дори, че си пазя касовата бележка от кредитната карта.
— А след това?
— Исусе! — Търнър вдигна ръце като за призив. — Инспектор Джул, с подобни разпити ли смята господин Хънт да стигнем до някъде? Имате ли причина да смятате, че Джими и Лола Санчес са дори и потенциални заподозрени за което и да е от тези убийства?
Джул отвърна:
— Не, сър. Нямам. — Той се обърна към Хънт. — Ако това е идеята ти за разрешаване на случая, Уайът, може би е по-добре да пратиш тези добри хора да си идат у дома и да ме оставиш да си свърша работата като арестувам заподозряната.
Хънт запази самообладание.
— Господин Санчес — продължи той, — поднасям извиненията си на вас и съпругата ви. Използвах ви като пример към въпроса на господин Търнър относно процеса на елиминиране, който, всички сме съгласни, не е съвсем удовлетворителен. Много по-добре стои въпросът за информацията, която вече сме получили и противоречията между казаното от един човек и от друг. — Сега Хънт се извъртя на стола си. — Например, вие, госпожа Комо. Вие ми казахте, че съпругът ви е бил влюбен в госпожица Торп и че…
Елън го прекъсна, като се сопна:
— Така беше. Сам ми призна. Няма никакво съмнение в това.
— Не, не за голия факт. Да, съпругът ви е бил влюбен в нея. Но Алиша се кълне, че не са имали физическа връзка.
— Ами, тя лъже. Вие какво очаквахте?
— Не лъжа — възрази Алиша, но Роейк я възпря с ръка.
— Откъде знаете, че лъже? — продължи Хънт.
— Защото са ги хванали в офиса.