Благотворителните организации биха имали интерес тази работа да се свърши, но те не бяха в състояние да я свършат сами, докато двамата с Хънт можеха да го направят и със затворени очи. Мики си помисли, че има поне няколко евентуални клиенти, които биха платили за услугите на клуба „Хънт“. Работата по намирането им щеше да прилича малко на търсене на съкровище, но когато го направеше, Мики щеше да може да даде на Хънт няколко месеца отсрочка, преди да закрие бизнеса.
Колкото повече го обмисляше, толкова по-убеден ставаше Мики, че парите са някъде там; той трябваше просто да ги намери. А ако свършеха работата както трябва и постигнеха успех, може би дори щяха да успеят да възстановят авторитета на клуба „Хънт“ пред юридическата общност. Всъщност, това можеше да се окаже едно ново начало за Хънт, та дори и за Тамара. Освен това, Мики, който бе склонен да хареса Ян Торп, заради сходните им вкусове и съдба, може би щеше да успее да помогне и на двамата със сестра му да си отдъхнат.
Всичко това завладя Мики толкова внезапно, че очите му се облещиха. В продължение на няколко секунди той седя като вкаменен, докато Торп не потропа по масата пред него.
— Мики? Добре ли си?
Той се съвзе и леко се усмихна.
— Знаеш ли какво — започна, — наистина не мога да ти обещая нищо конкретно, но не виждам какво ще навреди, ако поговоря със сестра ти и поне се опитам да я окуража относно задаващите се седмици. Ако смяташ, че тя ще иска да говори с мен.
— Ако смятам, че ще иска да говори с теб ли? Майтапиш ли се?
Ян Торп вече бе извадил мобилния си телефон. И набираше номера.
5.
Алиша Торп живееше сама в една стая на приземния етаж на натруфена викторианска къща в горен „Масоник“ и макар да наближаваше 2:00 часа следобяд, когато отвори вратата на самостоятелния заден вход, ставаше ясно, че никъде не е мърдала през деня. Не беше необходимо опитно детективско око, за да се види, че част от деня е прекарала в плач, но липсата на всякакъв грим и бледото изражение не можеха да прикрият фундаменталната истина в описанието, което Ян й бе направил. Най-малкото, което можеше да се каже за нея, бе хубавичка. Очевидно беше и без сутиен под тениската с емблемата на санфранциския зоопарк, втъкната в шорти на червено райе.
Денят бе топъл, небето ясносиньо и не духаше вятър. Маса с четири стола и рекламен чадър на „Чинцано“ красяха малкото тухлено патио пред вратата и след като се запознаха, тримата отидоха там и се настаниха.
— И така — започна Мики, — за днес все още никакви ченгета ли не са идвали?
— Не.
— А колко време разговаряха с теб вчера?
— Около час. Бяха двама, мъж и жена.
— Запомни ли имената им?
Тя поклати отрицателно глава, но после каза:
— Почакай — след което изведнъж скочи и се втурна в къщата. Няколко секунди по-късно се показа отново и подаде на Мики две визитни картички.
— Е, доста прилични новини — отбеляза той с усмивка и искрена изненада.
— Какво?
— Познавам тези хора. Те са от добрите. Девин Джул е може би най-добрият приятел на моя шеф.
— Не виждам как това ще ми помогне на практика — каза Алиша.
— Ще помогне, защото те навярно ще говорят с нас неофициално. Може и да са склонни да проявят известна благосклонност, която иначе не е задължителна част от процедурата по арестите. И най-малкото нещо сега е от полза. Ще видиш.
— Надявам се да не видя. — Големите й очи се разтвориха широко — видя се бялото около искрящите й зелени ириси, — тя протегна ръка и докосна неговата за секунда. — Значи смяташ, че ще ме арестуват?
Мики премина в отстъпление:
— Не, не, не. Казвам само, че може да се окаже предимство, че познаваме инспекторите, това е всичко. И че и те ни познават. Няма да навреди.
Мики не бе сигурен дали това е така. Определено, ако Алиша се превърнеше в главен заподозрян, имаше всички шансове тя да се окаже с белезници в мига, в който разследващите убийството констатираха, че имат достатъчно доказателства да я арестуват. И независимо от каквито и да било лични връзки между Хънт и някой от двамата, те щяха незабавно да я задържат.
От друга страна, в редица други случаи Хънт бе играл ролята на адвокат на дявола по отношение на Девин Джул, благодарение на което повече от веднъж бе предпазвал Джул от прибързани действия и арест на неправилния човек. Обаче в един от последните случаи на Джул, делото по убийство „Народът на щата Калифорния срещу Стюарт Горман“, приятелката на Хънт, Джина, бе разпънала на кръст инспектора в качеството му на свидетел, за да постигне оправдаване на клиента си, което бе обтегнало отношенията между Джул и Хънт. Така че цялата работа с познаването на експертите по убийствата беше както лична, така и неясна, но Мики си спомняше случаи, в които това бе работило в полза на Хънт и му се щеше Алиша да повярва, че и сега ще стане така.