— Водата винаги е полезна — потвърди сестрата. Тя наля една чаша от машината до леглото, сложи сламка в нея и я поднесе до устата на Джим. Той преглътна два-три пъти, леко отдръпна глава и изплю сламката.
— Къде сме? — попита.
— В „Каизер“ — отговори Тамара. — Бил си прострелян. Помниш ли?
Клатейки отрицателно глава, Джим отново затвори очи. Гръдният му кош се повдигаше и спускаше под завивките. Когато пак отвори очи, на Тамара се стори, че забелязва следи от предишните искрици.
— Мислех, че тя удря хората по главата — каза той.
— Значи помниш.
Едва забележимо кимване.
— Лорейн.
— Точно така.
Той въздъхна.
— Комо и тя.
— Да.
— Бях си го спомнил. Но не исках да казвам, докато не съм сигурен.
— Правилно си си спомнил.
— Мики ми каза да не ходя. Но трябваше да разбера.
— Няма нищо. Не се тревожи за това сега.
— Той ще ми нарита задника.
— Навярно.
Джим помълча, колкото едва да си поеме дъх.
— Обаче с пистолет?
— На бившия й съпруг. След първите двама решила, че трябва да е по-чисто.
Лицето му леко се сбръчка като от смях или иронична усмивка.
— Виж ме сега. Харесвам ли ти?
— Много, Джим. Много ми харесваш.
Той затвори очи, сякаш да съхрани момента.
— И къде е тя сега?
— В затвора.
Той кимна. И затвори очи.
— Уморен е — каза сестрата. — Може би това е достатъчно за днес.
— Добре. — Тамара не искаше да го насилва. Стисна още веднъж ръката му и почувства слабата, но осезателна реакция. Устните му леко се извиха нагоре. Тя стана и се приведе да го целуне по страната. — Утре ще доведа Мики — прошепна. — Ти се оправяй през това време.
Почна да издърпва ръката си изпод неговата, но внезапно той я стисна достатъчно, че да я задържи и пак отвори очи.
— Там?
— Да?
— Храниш ли се все още?
— Всеки ден, Джим. Всеки ден.
— Добре. Не спирай.
— Няма.
Той потупа ръката й.
— Това е любимото ми пораснало момиче. — И като кимна за последен път, отново затвори очи и натискът на ръката му върху нейната отслабна.
Тя постоя още край него, гледа как гърдите му се повдигат и спускат, после издърпа ръката си и тръгна към вратата.
36.
Обвинението срещу Лорейн Хес бе повдигнато с многобройни юридически формалности във вечно претъпкания съд на Сан Франциско. Хънт седеше в зала 11 в тази петъчна сутрин и слушаше как тя пледира невиновност на основание невменяемост по две обвинения в убийство първа степен, едно обвинение в опит за убийство и за заплаха със смъртоносно оръжие.
Едва след като я отведоха обратно в килията, той пресече фоайето на Съдебната палата. Застана отвън на стъпалата, на вятъра и греещата светлина и поведе спор със себе си, дали да се върне и да се опита да говори с Джул. Не му се искаше обаче да се постави в позиция, че се извинява за необичайните си методи.
В крайна сметка, въпреки критиките на Джина, че е действал безразсъдно, той бе успял да предаде в ръцете на Джул убиеца на Доминик Комо и Нанси Нешек, без ни най-малка съпротива. През това време бе спасил приятеля си, както и Русо, от още един неправилен или в голяма степен погрешен, арест.
Ако на Джул не му харесваше начина, по който Хънт си бе свършил работата, толкова по-зле. Когато си на масата и ти дойде ръка, трябва да залагаш и да я изиграеш на момента и Хънт бе направил тъкмо това.
Естествено, можеше да стане и по-различно. И разбира се, съществуваха повече рискове, отколкото им се искаше на Джул и Джина, но Хънт всъщност не беше ченге. Той бе частен детектив и не се налагаше да се съобразява с писаните и неписани правила на полицията. Ако на Джул това не му харесваше, щеше да се наложи да го преглътне.
Погледна си часовника, огледа и трафика, който се носеше покрай него по „Брайънт“, после слезе по стъпалата и пресече неправилно улицата по посока на „Лу Гърка“, където може би тъкмо почваха да изпълняват първите поръчки с днешния специалитет, какъвто и да се окажеше той.
Ако веднага отидеше там, Хънт щеше да си намери маса, без да се налага да чака.
Тъкмо преполовяваше ярешкото си гювече, седнал на маса за двама, далеч от входа и бара, когато над масата се надвеси сянка и в следващия миг Джул се настани на стола срещу него.