— И той не е и помислял да каже това на някого?
— Смятал, че за Лорейн раздялата не е била проблем. Държала се готино. Вече не ставало въпрос за някаква страст според него. Тя била остаряла.
Диетичната „Кола“ на Джул пристигна и той отпи голяма глътка.
— Общо взето и тя така ни каза, за да ни подведе за мотива. И може би ще ти е интересно да научиш, че онази вечер, в понеделник, Нешек е отишла при Хес след срещата на ОВ и фактически я попитала, дали не трябва да поговори с теб, Уайът.
— Каза ли защо?
— Веднъж Нешек била в кабинета на Комо и видяла таен сейф, пълен с пари. Нямало ли да е по-добре за ОВ, попитала тя Хес, ако предадат парите, за които федералните твърдели, че са изчезнали? Или това само ще опетни репутацията на Комо и общата им работа. Хес си помислила, че Нешек всъщност й казва, че знае, дето тя е взела парите. Затова я убила.
— Значи, това би трябвало да са парите, които намерихте в къщата на Хес?
— Петстотин осемдесет и седем хиляди шестстотин и осемдесет долара, но кой ти ги брои? Между другото, не в дребни банкноти. — Джул отново отпи. — Но все още не сме стигнали до обаждането ти до Хес, въпреки, че разполагаш с всичко това — противоречието за къщата на Нешек, мотива.
— Правилно. Все още не беше достатъчно. Но имах предчувствие. Знаех, че Джим Пар се е упътил към „Сънсет“, но или не е стигнал до там, или е стигнал, но се е натъкнал на някой познат, който го е отвел другаде.
— Хес.
Хънт кимна.
— Хес. Затова попитах Картър, дали след погребението Хес се е върнала в „Сънсет“. Той определено е бил там и със сигурност щеше да знае. Каза ми, че не е. Тя обаче казала на Мики, че се е върнала.
— Ето ти тебе.
— Е, пак имаше елемент на късмет. Мики намери бара, в който го е завела, на около една пресечка зад ъгъла на „Сънсет“.
— Добре де, но защо ще убива Пар? — недоумяваше Джул.
— В общи линии, по същата причина като Нешек. От старото време Джим е знаел, че тя има нещо общо с Комо. Знаел е и за парите в брой, както и за сейфа, още като е бил шофьор.
— Обаче Ал Картър също знаеше всичко за това и тя е била наясно и за него.
— Защо, тогава, не го е убила ли? Не зная. Липса на възможност? А може и да си е мислила, че го е убедила — всъщност, сигурен съм, че е така, — че между нея и Комо вече няма нищо. Ако това те утешава, Джина смята, че следващият все пак е щял да бъде Ал. По това време вече е била готова да пречука всекиго, който се приближи прекалено много.
— Реално погледнато, Уайът, като разбереш какво е направила и защо е убила всички тези хора, може би пледирането на невиновност не е толкова нелепа идея, в крайна сметка.
— Защо казваш това?
— Ами, убийствата с тъп предмет показват, че е луда. Искам да кажа, жените обикновено не убиват с тъп предмет. Те са твърде непредвидими. Пък и трябва да се замахне наистина силно.
Няколко секунди Хънт само дъвчеше.
— Всъщност, мислил съм за това, Дев, но повече ми прилича на преднамереност, отколкото на невменяемост.
— Как така?
— Ами, не можех да разбера защо, ако разполага с пистолет, Хес ще използва манивела. В смисъл, на пръв поглед, както казваш, това не е нормално. Обаче не е ненормално, ако искаш да убиеш Доминик, но в същото време да изглежда, сякаш Алиша го е направила, тъй като я мразиш, задето ти го е отнела.
— Манивелата, лимузината, шалът.
— Бинго. Алиша има достъп до всички тях. И между другото, това почти успя.
— Но не съвсем — отбеляза Джул.
Хънт остави Джул да се порадва на самодоволството си.
— И все пак, знаеш ли — добави той, — нещата се сведоха дотам, как да я накарам да дойде у нас. Тя можеше просто да ме разкара, да откаже, да те остави да арестуваш Алиша и навярно да изчезне с момчето си. Моментът беше критичен. Трябваше да действам, Дев. Трябваше.
— Да не си посмял и дума да обелиш за това пред партньорката ми, Уайът, а и аз ще го отричам до последния си ден, но тайно се радвам, че го направи.
Уайът Хънт дочу нещо като безгрижен разговор още, докато се качваше по стълбите към офиса си, веднага след първата си среща за деня, която се случи във фирмата на Джина Роейк.