— Познанството с тези хора може и да не навреди — каза Ян, — но и няма да е от полза, ако Алиша не ти стане клиентка. Затова дай да не й надигаме надеждите.
— Защо да не мога да ти бъда клиентка? — попита Алиша.
— Има проблем с парите — започна Мики, — но аз го премислих отново и може да не се окаже непреодолим. Ще трябва да говоря с господин Хънт и да видя какво ще каже той, но ми се струва, че би могъл да се намери начин да разследваме това нещо, от твое име — което е и вашето желание, — и същевременно да ни се плати, за да го сторим, което пък е нашето желание.
— И как ще го направиш? — попита Ян.
Мики позабави отговора си, понеже още не бе съвсем сигурен.
— Първата стъпка е да се свържем с благотворителните организации, в които е участвал Доминик, и да видим, дали някоя от тях няма да е склонна да отдели средства за награда. — Той погледна право в Алиша. — Ян ми каза, че през последните няколко месеца си станала много близка с него. Вярно ли е това?
Тя хвърли бърз поглед към брат си, после отново се обърна към Мики.
— Бях доброволка в младежкия проект „Сънсет“. Запалих се по работата. Надявам се тя да стане работата на живота ми.
— Значи познаваш тези хора? Хората, с които Доминик е работил?
— Някои повече, други по-малко, но вече ги познавам всичките, да.
— В такъв случай, ще се съгласиш ли да работиш с нас, ако се окаже, че така ще сме в състояние да ти помогнем?
Тя се поколеба само за миг, после го погледна.
— Каквото и да се иска — отговори.
— Добре — каза Мики. — Тогава ще избистря някои подробности и ще ги представя на господин Хънт да видим какво ще каже.
Тя отново постави ръка на неговата.
— Благодаря ти — каза му. — Страшно много ти благодаря. — Очите й бяха станали стъклени, навярно подготвени за нови сълзи. — Аз наистина не съм го убила — каза тя. — Да, много държах на него. Той беше страхотен човек и може би бяхме станали малко по-близки, но наистина не съм го убивала.
— Приемам това за дадено — каза той. Мики се изкушаваше да я попита какво има предвид под „малко по-близки“, но ако им станеше клиентка, щеше да има достатъчно време за всички тези въпроси. Даде си сметка, че доста се вълнува от усещането на ръката й върху своята, затова я потупа с професионален маниер и се отдръпна от масата. Изправи се, извади от портфейла си две визитни картички и ги подаде на Алиша и брат й. — Ако ченгетата дойдат отново, използвай правото си на едно обаждане и се обади на мен. Така ще мога поне да те свържа с добър адвокат. Междувременно нека да видя какво мога да направя.
Домът на Уайът Хънт беше уникално място, рязко отличаващо се от заобикалящия го индустриализиран квартал „Саутмаркет“. Обликът на квартала се формираше от Съдебната палата на Сан Франциско, намираща се на по-малко от три пресечки — шестетажен синьосив бетонен блок, който би бил на мястото си в Източен Берлин преди падането на стената. Еднообразните, мръсни, целогодишно обдухвани от ветрове улици не бяха толкова западнали или опасни — както в областта Тендърлойн например, — а просто потискащи, нерядко опустели, особено през уикенда, както сега.
На всяка улица можеха да се видят по една-две опразнени витрини на магазини, някое заведение за бърза храна, офиси на служебни гаранти, кабинет на китаец зъболекар или акупунктурист, сервизи за авточасти, рекламни агенции или магазини за преоценени дрехи. На всяка пресечка можеше да се намери бар или по-често заведение, представящо се за клуб, който всяка нощ бе ориентиран към различна клиентела — в понеделник — хип-хоп танци, във вторник лесбийско парти, друг път — салса в малките часове или караоке. Скитници, нощни птици, безпризорни и всякаква друга измет, която съществуваше на ръба и най-вече през нощта в един от най-бляскавите и пищни градове на света.
Насред всичко това, в един бивш склад за цветя, Уайът Хънт бе създал своеобразна страна на чудесата. Той бе запазил външната структура непокътната, така че първото нещо, което поразяваше, ако се влезеше през входа, съседен на вратата за гаража откъм улица „Бренън“, бе самият обем на огромното пространство под гофрирания железен покрив, извисяващ се над повече от осемстотин квадратни метра между стени, издигнати може би на шест-седем метра височина.