— Сама ли е отишла?
Тя кимна.
— Така твърди. Прибрала се вкъщи към девет и половина, почела малко и си легнала към единайсет.
Сервитьорката пристигна с храната им. Всички си бяха поръчали кубински сандвичи със свинско и леден чай. Младата жена поднесе чиниите и каза:
— А днешната награда за най-оригинална поръчка се пада на…
Всички се позасмяха.
После жената си отиде, Хънт отхапа от сандвича си и рече:
— И никой не го е видял цял ден в сряда, нали така? Не се е явил на работа?
— Точно така — потвърди Джул.
— Значи е станало във вторник вечер?
— Твърде вероятно — каза Русо. — Патоанатомът казва, че не е сигурен, но няма да е преувеличено да се каже, че във вторник вечер не се е прибрал вкъщи, понеже вече е бил мъртъв.
— А телефонът му? — попита Хънт. — С кого е говорил?
— С много хора — отвърна Джул. — Имам предвид не по-малко от четирийсет различни входящи и изходящи номера само през последния ден. На всички се обадихме, между другото и с повечето се свързахме. Но последният проведен разговор е бил в девет и четирийсет. След това се е включвала само гласова поща. А локацията показва, че е бил там, където шофьорът му казва, че го е оставил.
Русо протегна към Хънт една изпонадраскана компютърна разпечатка.
Джул спря да дъвче.
— Полицейска работа.
— Добре свършена при това — призна Хънт. — И какво имаха да кажат всички тези добри граждани, говорещи по телефона?
— Дотук всички — отговори Русо, — имат доста правдоподобна причина да са говорили с него, а поне половината от тях са сравнени и с календара на Комо за всеки случай. Не попаднахме на никакви познати от едно време.
— Може да не е казал истината на шофьора си.
— Може — съгласи се Русо. — А може и шофьорът — Ал Картър — да не ни е казал истината.
Хънт остави сандвича си и погледна към Русо.
— Има ли някакви данни за такова нещо?
Тя поклати глава.
— Всъщност не. Картър е върнал лимузината в сградата на „Сънсет“, където стои на паркинг, в шест и половина, когато още е било светло. Трима свидетели потвърждават времето. А и той няма никакъв мотив. Картър е верен като куче. Той вози Комо от около осем години.
— Чакай — намеси се внезапно Джул. — Да се върнем на мисълта на Уайът. Може Комо да не е казал истината на този Картър. Може изобщо да не се е срещал със стар познат.
— На Девин му харесва идеята, че е замесена жена — обясни Русо.
— Коя? — с невинен тон попита Хънт.
— Младо момиче — отговори Джул. — Много, много красиво младо момиче, мисля, че и Сара ще се съгласи…
Русо кимна.
— Дори Сара признава, че е много хубава.
— Всъщност — Джул се приведе над масата към Хънт, — тя е толкова дяволски красива, че зъбите могат да те заболят. Алиша Торп. На двайсет и пет или там някъде, доброволка в „Сънсет“…
— … и Комо е имал авантюра с нея?
— Там е проблемът. — Джул тъжно поклати глава. — Дори и да е имал, и двамата са били дяволски дискретни.
— В такъв случай — попита Хънт, — как точно би могла да е замесена тя?
Русо си позволи да се изкиска.
— Навярно никак, е отговорът. Така реши и Девин, след като разговаряхме с нея. Аз също, впрочем. А Дев отчаяно си търси повод да иде и пак да я огледа. Казах му, че ако продължава така, ще трябва да се обадя на Кони.
— По дяволите — възрази Джул. — Аз вече казах на Кони. Сега и тя иска да я види. Мисля да заведа Кони в „Мортънс“ и да похарча един милион долара, само и само да можем и двамата да я видим.
— „Мортънс“ ли? — учуди се Хънт.
— Тя е посрещач там — обясни Русо.
Хънт погледна към Джул.
— На работа ли е във вторник вечер?
Джул също го погледна.
— Не и последния вторник. Може да е била навсякъде.
— Попитахте ли я?
Джул му хвърли смразяващ поглед.
— О, трябва да съм забравил. Каква добра идея. — После добави: — Естествено, че я питах, Уайът. И тя, като госпожа Комо си е била сама вкъщи и е гледала телевизия. Освен, ако в действителност не е била с Комо.
— Но уви — каза Русо, — не разполагаме с никаква улика срещу нея.
Мобилният телефон на Хънт звънна, той го вдигна и проведе кратък разговор. След като го затвори, каза: