— Е, радвам се, че ми дадохте възможност да се запозная с всичката отлично свършена полицейска работа и напредъка ви дотук. Това беше Тамара от офиса ми и по всичко личи, че поне за известно време ще сме заедно в бизнеса.
Джейми Санчес дойде от сградата на коалиция „Мишън стрийт“ в центъра, за да обядва с Лен Търнър в „Олимпик клуб“, заведение от златните традиции на стария Сан Франциско. Просторното помещение с високи тавани излъчваше атмосфера на благородство и отмора. Тук всички гласове бяха изискани, овладяни; не се виждаха небрежно или неприлично облечени хора. Почти всички посетители от мъжки пол този ден — а днес, както и всеки друг ден, те бяха болшинство, — носеха консервативни тъмни бизнес костюми и вратовръзки. Човек, разбира се, можеше да си поръча почти всичко на сервитьорите, но бюфетът бе така отрупан с каква ли не храна — от студени предястия до пиле, приготвено по три различни начина; от пушена сьомга до маринована и сотирана риба; паста и картофи и плата с агнешки бут, ребра и прясна шунка, — че повечето гости предпочитаха да се възползват от тази възможност.
Санчес бе с личната си униформа — матови спортни обувки, чифт поизносени панталони в цвят каки, малко старичък син блейзър и яркооранжева риза с подходяща вълнена вратовръзка. Доставяше му удоволствие да се подиграва на този привилегирован бастион с неадекватното си облекло. Зърна се за миг в огледалото и видя, че относително ниският му ръст, съчетан със смуглия тен, също не допринасяха за добрия външен вид, не и пред тази тълпа.
Да вървят по дяволите, помисли си. Той си знаеше, че е тук, заради това, което е.
Партньорът му Лен, от друга страна, не би могъл да изглежда по-естествено в тази среда, нито пък да се впише с по-голяма лекота. Санчес си помисли, че навярно е идвал на това място още като дете, седнало в скута на баща си. Той знаеше по име не само посрещача и сервитьорите, но и служителите на бюфета.
Е, помисли си, ето защо е толкова ценно да имаш Лен за партньор. Човекът бе не само опитен в преговорите (и добър адвокат), но умееше също да създава непринудена атмосфера, провокираща доверие, усещане, че всичко е такова, каквото трябва да бъде и под контрол. Дори и в префинена обстановка като настоящата, Лен се чувстваше като у дома си. Висок, аристократичен, стилен и с хубав тен. Възможно ли е да се дължи само на гените? За Санчес това бе плашеща мисъл.
Върнаха се от бюфета. За разлика от Санчес, отрупал чинията си с фетучини, зелен боб, пържени картофи, салата „Цезар“ и печени ребра, чинията на Търнър съдържаше малко парче морски език със сос от лимон и каперси, няколко резена от цели печени картофи и три стръка аспержи.
Седнаха двамата на маса за четирима с бяла покривка и Санчес се усмихна насила.
— Трябва да се науча да се контролирам около такъв бюфет. Щом видя всичката тази невероятна храна, кълна се, Лен, искам да я изям всичката.
Елегантният му колега леко се усмихна.
— Тя затова е тук, Джими. Ако искаш още, щом приключиш с едно, отиваш и си вземаш друго. Никой нищо няма да ти каже. — Той набоде едно парче риба, сдъвка го и кимна с безмълвно одобрение, после отново насочи вниманието си насреща. — Благодаря ти, че се отзова толкова бързо.
— Няма проблеми — отговори Санчес. — При всички случаи е по-добре да се говори лично. Ти каза, че било спешно.
— Е — Търнър махна с ръка, — относително спешно, може би. Но си помислих, че си струва ние двамата с теб предварително да се споразумеем относно игровия план на тази работа с наградата, която по принцип ми харесва, а после да поговорим и за стратегията по приемствеността в „Сънсет“, което ще се окаже огромно нещо.
— На мен ли го казваш — отбеляза Санчес.
— Да, сигурен съм, че си наясно. Но давай едно по едно, а?
— Естествено. Е, с какво разполагаме?
Търнър остави вилицата си.
— Нанси Нешек ми се обади веднага, след като е приключила разговора си с Лорейн. Нанси разбира, а съм сигурен, че и ти, докато Лорейн навярно не, каква страхотна спонсорска възможност предоставя на всички нас този сценарий с наградата. — Той понижи глас и се приведе над масата. — Ето ти го Доминик Комо, загинал герой, любимец на хората. Навсякъде, където е членувал в борда на директорите — това сте ти, Нанси и поне още трима, които мога да спомена, — оповестяваме, че предлагаме „х“ долара награда. Ще бъде общоградско, координирано усилие да се залови убиеца му, понеже полицията не разполага с никакви следи. Но, ще попиташ, тези подарени фондове няма ли да са незначителни, така или иначе? Откъде ще дойдат всичките тези пари?