За Санчес картинката внезапно се изясни.
— От щедрите ни спонсори.
— Именно. Ще отправим специален еднократен апел за спешни суми, за да се покрие наградата, която предлагаме. Затова ще си разпределим, да кажем, няколкостотин хиляди, може и повече — всъщност няма значение, това така или иначе са дребни кинти. Ще отпечатаме специални дарителски картички, ще ги разпратим по списъци, ще направим изявление по телевизията. Като нищо ще влязат два, три милиона, може и повече.
При тези цифри очите на Санчес светнаха. Планове като този правеха света на организациите с нестопанска цел толкова невероятно доходен. Търнър предлагаше той и Нанси Нешек и още няколко изпълнителни директори да инвестират по трийсет-четирийсет хиляди долара за наградата и съответната публичност и евентуално да получат за усилията си милион и повече. А дори не включваха частните фондации с техните целеви средства, които — като се имат предвид личните връзки на Доминик Комо с тези организации — според Санчес щяха да потекат като река.
Без значение беше, че на никоя от благотворителните организации навярно нямаше да й се наложи да даде и стотинка за наградата, тъй като едва ли някой щеше да успее да даде информация, водеща до арест в случая „Комо“. Въпреки това, тази еднократна специална кампания по набиране на средства щеше да привлече пари, които никой нямаше да е в състояние да проследи или отчете по какъвто и да било начин. Причината бе, че след като веднъж дадат средствата, спонсорите просто са склонни да приемат, че те ще се използват или за спешната нужда на кампанията, или за друга някаква, не по-малко важна цел в благотворително отношение.
— Това е един от онези моменти на „потенциален бум“, Джими. В наш интерес е тази награда да се учреди и огласи колкото се може по-скоро.
Санчес долепи длан до устата си и я притисна с два пръста, за да прикрие усмивката си.
— Разбира се — каза той. — Не ще и дума. Аз бих предложил двайсет и пет, колкото и „Сънсет“.
— Звучи ми подходящо. И Нанси е на това ниво. Сигурен съм, че мога да говоря с няколко други колеги и да вдигна сумата над сто хиляди, което е горе-долу минимумът, необходим, за да ни имат доверие. Веднага, щом достигнем това число, мисля да свикам пресконференция и да задвижа нещата. После ни остава само да седнем и да гледаме как парите потичат.
Санчес отиде до бюфета за десерт, върна се и отново седна срещу Търнър с дебел резен чийзкейк и парче шоколадов сладкиш, покрит с топка ванилов сладолед. Двамата почакаха да им напълнят отново чашите с кафе и тогава Санчес нагази в дълбоките води на въпроса за приемствеността в младежкия проект „Сънсет“.
— Разбрах, че ще има открит конкурс, Лен, но не мисля, че някой би отрекъл моята квалификация. Ръководя „Мишън“ от седем години. Следователно съм логичният и естествен избор.
Търнър попи устните си със салфетка.
— Е, тъкмо това трябва да обсъдим, Джими. Аз изцяло те подкрепям и съм готов да придвижа кандидатурата ти пред борда, но все още остават някои нерешени въпроси, които не са така очевидни.
Санчес навярно не бе очаквал подобно възражение от колегата си. Челото му помръкна.
— Какви например?
— Ами, например, Лорейн Хес.
— Ха! Тя е…
Търнър обаче вдигна ръка и го спря.
— Лорейн Хес е жена с десетгодишен опит и в най-малките подробности, Джим. Тя познава нещата из основи. Ще получи значителна подкрепа от борда. А и не крие, че иска да участва в надпреварата и заслужава работата. И споменах ли, че е жена? Никога не сме имали жена директор. Това може да се окаже по-важно от всичко останало, взето заедно. — Лен се подсмихна. — Имаш дяволски късмет, че не е черна.
Санчес клатеше глава.
— Тя не става за ръководител, Лен. И ти, и аз го знаем. Тя е работна пчеличка. Ще е най-добра, ако си остане там, където е. Даже си мисля, че си няма и представа какво всъщност правеше Доминик.
Тук Търнър се ухили накриво.
— Знаеше ли изобщо някой?
— Все си мисля, че имам доста добра представа.
Санчес лапна парче чийзкейк и го прокара с глътка кафе, а Търнър каза:
— Ще се радвам да чуя за това. Можем да го смятаме за част от представянето ти на конкурса.
Санчес преглътна.
— Справедливо е — каза той. — Но като говорим какво е направил, трябва преди всичко да посочим какво не е направил, а то е — каквато и да било действителна работа в организацията „Сънсет“. Просто тотално стоеше над тези неща. Което, между другото, е и една от причините, защо Лорейн няма да е добра на този пост. Доминик в действителност нямаше никаква друга работа, освен да върши услуги и да събира пари. Струва ми се, че тя все още живее с впечатлението, че той е изпълнявал някаква реална функция в организацията, докато всъщност не е.