— Не. Съгласен съм. В това бе неговият гений.
— Наричай го така, щом ти харесва. Но ако назначат някой друг, който или която си мисли, че ще прави нещо различно от това да се размотава и да търгува с влияние, ще има да се гърчим и да скърцаме със зъби, повярвай ми.
Сега бе ред Търнър да се облегне напред на масата.
— Виж, честно казано, Джими, същите притеснения изпитват и някои от нас в борда по отношение на твоя интерес към работата. Действително ти си отговорен за ежедневното провеждане на програмите в „Мишън“, координирането на хората ти, управляването на печелившите центрове. Ако трябва да използвам собствената ти фраза, самият ти си работна пчеличка.
Санчес си позволи само леко да кимне.
— Просто дебнех подходящия момент, Лен. Но вече съм готов да премина на по-горно ниво. Мисля, че си го заслужих.
— И кой тогава ще заеме мястото ти в „Мишън“?
— Добре е, че ти зададе този въпрос. Знаеш, че жена ми е служителка в офиса и се води на ведомост почти от самото начало. Струва ми се, че тя трябва да е естественият избор и ще послужи за пример как отдаваме еднакво значение на половете.
Търнър се облегна назад с възхитено изражение.
— Знаеш ли, Джими — каза той. — От толкова време те познавам, а нямах представа колко си амбициозен. Тези два поста, на теб и Лола, колко ще ви докарат?
— Да ги закръглим на осемстотин.
— Не мислиш ли, че това ще породи съмнения?
Санчес остави вилицата си.
— Аз и сега правя двеста, Лен. Лола — около сто и петдесет. И никой не повдига учудено вежди. Ако аз се преместя в „Сънсет“, а Лола в „Мишън“, никой няма и да забележи. Важното е, че работата на Доминик няма да прекъсне, нашите хора ще продължат да бъдат избирани. А как ще стане това? Ти знаеш как става.
И Търнър знаеше.
Всъщност, като съветник в „Сънсет“, Търнър бе осъзнал властта на Доминик Комо. Той не само дърпаше конците на годишен бюджет от петдесет милиона долара, но и насочваше тези фондове натам, където можеха да осигурят най-голямо политическо влияние в града. Защото най-съкровената тайна на нестопанските организации, особено в невероятно корумлираната среда на Сан Франциско, бе интимната им връзка с политическите, а оттам и с бизнес средите.
Геният на Комо бе в това, че се бе превърнал в брокер между всички елементи. Той бе човекът, който решаваше проблемите между фамилиите във властовия елит. Ако например, синът на някой съдия се нуждаеше от определена рехабилитация, широките връзки на Комо в обществените служби даваха възможност да се намери място в клиника в Аризона, или да кажем, в Лос Анджелес, вместо в Сан Франциско, където присъствието на момчето би било политически конфузно за бащата. Ако дъщерята на някой надзорник си търсеше работа, Комо можеше да й намери такава в общинския градски транспорт. На практика, ако който и да било политик имаше проблем с която и да било структура в Сан Франциско — профсъюзи, латиноси, гей-общества, имигранти, градски служители — Комо бе практическият посредник, който смазваше колелата на управлението, посредством мъдрото ръководство, както на пари, така и на персонал.
И всичко, благодарение на простия факт, че избирателният закон в града забраняваше индивидуални дарения, надвишаващи 1150 долара за отделен политически кандидат, за която и да било позиция, независимо дали е общински прокурор, градски съветник, кмет или коя да е друга изборна длъжност. От друга страна, нямаше никакви ограничения относно благотворителните организации, които при това не подлежаха на данъчно облагане.
Позицията на самия Лен Търнър функционираше изцяло около тази ос. Неговите клиенти, в голямата си част, развиващи многомилионни широкоспектърни градски проекти, се оказваха необикновено щедри дарители към ценни организации като младежкия проект „Сънсет“, понеже парите, които попадаха в касите на Доминик Комо, можеха после да послужат за избирането на градска управа, симпатизираща на тези проекти. Технически, разбира се, това беше незаконно и със сигурност неетично, но на практика подобно финансово менажиране си действаше безпроблемно, тъй като хората, чиято работа бе да следят разходването на благотворителните фондове, бяха същите онези, които ги и получаваха.