— Може и да си прав. — Тя остави вилицата си, пресегна се през тясната маса и взе ръката му. — Дали не обсебих разговора?
— По очарователен начин.
— Но това означава да. Съжалявам.
— Няма за какво. Беше много интересно.
— Въпреки това обаче — усмихна се тя, — ми се виждаш малко разсеян.
— Може би малко — призна той.
— Може би малко — повтори тя и попита: — Какво има?
— Всъщност, днес бе доста труден ден.
— Добър? Лош? Стори ми се, че е бил лош, затова не попитах нищо. Исках сам да ми кажеш.
— Ами, всъщност, поради един забележителен и неочакван обрат, нещата потръгнаха добре. Даже изумително добре. — И той й пресъздаде събитията: от появата на Тамара в офиса сутринта, към идеята на Мики и чудодейно нарастващата награда, спасяването на бизнеса му, поне в краткосрочен план. Завърши с Елън Комо и трагикомичните показания на Виржиния, наричана оттук нататък Дамата с дирижабъла. Падането на жертвата от небето в лагуната, — което — заключи той, — в голяма степен отхвърлихме като слабо вероятно.
— Добро решение. — Джина поклати глава леко развеселена. — Що за град. — Но в следващия миг изражението й стана сериозно. — Значи в крайна сметка ти разследваш това убийство?
— Не точно. Но поне предаваме онова, което сме открили, на Джул, това е всичко.
— Той проговори ли ти отново? Радвам се, ако е така.
— Аз също.
— Чувствах се малко гузна, все още се чувствам гузна, задето ви разделих. Той знае ли, че още се виждаме?
— Предполагам. Нали е ченге. Всичко знае. Но това няма значение. Нещата не бяха между теб и него. А между мен и него. Обаче не е особено очарован, че хората изглежда предпочитат да се срещат с мен, а не с него.
— Той предлага ли им също пари?
— Точно това му казах. Но не беше кой знае каква утеха.
Джина отпи от виното си и остави чашата. Нещо очевидно й се въртеше в ума.
— Оттук чувам как ти щракат зъбчатите колела — каза Хънт.
Лека усмивка.
— Просто се притеснявам, че ще се изправиш лице в лице със заподозрени в убийство. Не е съвсем същото като следене, осигуряване на свидетели или връчване на призовки.
Хънт побърза да омаловажи нещата.
— Пред никого няма да се изправям, Джина. Просто ще предавам информация.
— Не ми ли каза току-що, че си отишъл да се видиш с Елън Комо?
— Е…
— А тя не е ли заподозряна? Не е ли всъщност главната заподозряна и до този момент?
Хънт не намери отговор.
— Казвам само — продължи Роейк, — че за хората, които действително са убили някого, винаги съществува известен риск да почувстват нужда да го направят отново.
— Не мисля, че това ще се случи.
— Повечето жертви не го мислят, миличък, тъкмо там е работата. Докато не се стигне до онова: „О-ох, трябваше да го предвидя“. Последвано от: „Е, сега вече е твърде късно“. — Тя взе един залък хляб, погледна го и пак го остави. — Не ми се ще да звуча параноично, Уайът, и може би нямаше, ако всичко това не се отнасяше за Доминик Комо, но понеже е за него…
— Понеже е за него — какво?
Печелейки време Джина помръдна още няколко предмета — повъртя чашата си с вино, намести ножа. Накрая вдигна очи.
— Повярвай ми, не бих искала да злословя по адрес на мъртвите, особено по адрес на един многоуважаван и очевидно многообичан лидер, но нека просто да си кажем, че не би могъл да станеш толкова влиятелен човек в този град, какъвто е бил Комо, ако нямаш зад гърба си един куп неща, които никога не излизат на повърхността.
— Какви по-точно?
— Не мога да ти дам подробности. Не са ми известни такива. И той точно така е искал да бъде. Всичко, което мога да кажа е, че нещата просто са се случвали, понеже Доминик Комо е слагал ръка на тях. Или пък не са се случвали, ако той не е искал. Познаваш ли Лен Търнър?
Цялото внимание на Хънт бе привлечено.
— Да. Той има грижата за наградата. Какво за него?
— Той има грижата за наградата? Идеално. По отношение на него мога да ти кажа това, че — да го караме направо — той е безскрупулен и аморален, както и абсолютно невидим за широката публика. Също така е или поне беше, съветник на Комо и на още няколко от най-успешните наши благотворители-общественици. Някои даже го наричат „консилиере“. Искаш ли да чуеш една история?
— Разбира се.