— Добре. Преди двайсет години Лен Търнър, тогава млад адвокат в „Дюи, Чийтъм и Хауи“ — това не са истинските им имена…
— Схванах — прекъсна я Хънт.
— Така си и мислех. Както и да е, Търнър има клиент, който притежава миниатюрен парцел до „Чайна бейзън“, който би струвал милиарди, ако не беше един малък проблем — по време на Втората световна война и през петдесетте там е имало склад за горива и военноморски муниции. В наше време обаче това се смята за токсичен отпадък, стигащ в дълбочина до трийсет метра. Тръгнал обаче слух, че „Джайънтс“ ще се местят в „Чайна бейзън“ и както сигурно си забелязал, те го направиха, следователно цялата област ще се превърне в златна мина на обновлението. Следиш ли ми мисълта?
Хънт кимна.
— Si.
— Добре. И така, Търнър го наемат с цел да промени зонирането и да получи одобрение от Надзорния съвет. Това не се оказало толкова трудно, колкото би си помислил човек, понеже клиентите на Търнър имаха много пари, с които да започнат. Затова той просто намира експерти и им плаща да изработят неистинни доклади за околната среда. После плаща на един от надзорниците, Франк Адарио, да ги подкрепи и да ги прокара пред Борда. Обаче — и това е любимата ми част, — най-добрият му ход е, че е очаквал съпротива от страна на Дружеството за опазване на околната среда. Но по случайност то е имало да се справя с още около четирийсет и девет съмнителни парцела в целия щат. Той ги подкупил — президента им по-точно, — с не по-малко от един милион долара, за да забравят точно този парцел в така или иначе безмилостно замърсената околна среда. Какво толкова?
— И какво станало? — попита Хънт.
— Ами зоните били променени и всички спечелили. Освен, разбира се, градът, защото скоро се намерил купувач и му трябвали само около два месеца да разчисти и да разбере, че земята на практика е неизползваема.
— Не са ли ги съдили?
— Естествено. Даже спечелили, в смисъл, че сделката била анулирана. Но — и тази е най-великата част, — тогава Търнър и клиентите му дали под съд града, задето е одобрил промяната в зонирането. Били проявили немарливост и прочие. В крайна сметка, градът се споразумял с тези кретени с цената на около десет милиона долара.
— Има ли начин това момче Търнър да ми стане адвокат? — попита Хънт.
Джина му се усмихна мило.
— Не, тъй като аз съм твой адвокат. Но нали разбра какво имам предвид? А историята дори не е приключила още.
— Слушам те.
— Добре. Преди споразумението, за сделката и делото се говори какво ли не, а всички надзорници, които са гласували промяната в зонирането, се пекат на бавен огън. Точно по това време на сцената излиза Комо. Поне на тази конкретна сцена.
Хънт наклони глава.
— Откъде знаеш всичко това?
Роейк го погледна косо.
— Най-вече от Дейвид. — Ставаше въпрос за бившото й гадже, Дейвид Фриймън, който в продължение на повече от четирийсет години преди да умре, бе един от юридическите титани на града. — Той беше съветник на Дружеството за опазване на околната среда.
— А-ха. Добре, да се върнем на Комо.
— Комо вижда тук някаква възможност и почва да взема от парите на определени спонсори на младежкия проект „Сънсет“, които имат интереси в местното развитие, и да ги налива в кампаниите на надзорниците, които пък се опитват да изместят мошениците, навлекли на града тази измама.
— Това май е незаконно — отбеляза Хънт.
— О, разбира се, че е незаконно. Но това има значение само, ако някой ще завежда дело. По онова време обаче в кабинета на областния прокурор, навярно поради факта, че същият имал син с рехабилитационни проблеми, нямало никакви изгледи някой да заведе дело.
— Става все по-добре — заяви Хънт.
— Убедена бях, че това ще ти достави удоволствие. И така, да продължа, познай какво? Избрани са нови надзорници. И те са такива, че — с цел да се избегнат разходите и разправиите по един нов процес, за доброто на града и за да оставят цялата тази мръсотия зад гърба си, — одобряват споразумението. С други думи, всичко просто било забравено. О, само още едно нещо.
— Давай.
— Пак тогава градът се съгласил порутеното и изоставено бившо начално училище „Оушън парк“ да се прехвърли на младежкия проект „Сънсет“, за да бъде използвано като негова щаб квартира.
— Е — Хънт се върна към вечерята си, — ти изказа своята гледна точка. Но аз продължавам да си мисля, че има голяма разлика между тези финансови далавери и реалните убийства.