Ранд кимаше ли кимаше, а ъгълчетата на устата му бяха доволно извити нагоре.
— Виждам снощи т’ва нещо в калта и си викам — човече, ти виждаш с какво са пречукали Доминик.
14.
Хамалската фирма на коалиция „Мишън“ заемаше два големи склада и офис, който приличаше на барака в сравнение с индустриалното предградие на няколко пресечки от Булевард Цезар Шавез между магистрала 101 и 280.
Мики нямаше представа за това и отиде в централния офис на коалицията на улица „Долорес“. Пристигна там към 9:30 и разпита наоколо и на рецепцията за Деймиън Джоунс. Административната бюрокрация тук не беше най-организираната система, с която се бе сблъсквал и на Мики му отне почти половин час да узнае къде би могъл да се намира Деймиън и то, едва след като случайно се бе натъкнал на изпълнителния директор на програмата Джейми Санчес и неговата съпруга Лола.
След като се представи за сътрудник на клуба „Хънт“, Мики обясни, че господин Джоунс се е обадил предишния ден на горещия телефон за наградата в офиса им, тъй като изглежда разполага с някаква информация, свързана с убийството на Доминик Комо. Това като че ли изненада и дори донякъде подразни двамата Санчес. Те не можели да си представят какво би могъл да знае той и защо не го е споделил първо с тях. Въпреки това обаче, господин Санчес насочи Мики към мястото на хамалската фирма, където той пристигна в 10:20, само за да разбере, че господин Джоунс е излязъл с една от колите по работа на 42-ро авеню, почти до плажа, на почти половин час път с кола от складовете на фирмата.
Преди отново да се отправи на път, вече поизнервен, Мики реши да си почине и се обади на сестра си в офиса. Разказа й как е протекла неговата сутрин до момента и че не е довела до абсолютно нищо, даже не и до елиминирането на някое лъжливо свидетелство.
— И сега тръгвам за Четириисет и второ Авеню! Четирийсет и второ Авеню! Това е на около пет пресечки от края на континента, схващаш ли? Както е тръгнало, няма да успея дори да зърна тоя приятел Джоунс до обяд и то при положение, че той не реши да обядва някъде другаде. И всичко това — за какво? За да се срещна с още някоя Дама с дирижабъл, само че този път господин. Много тъпо. Няма ли някой друг, когото да проверя? Онова момиче обади ли се отново? Деймиън Джоунс мога да го потърся като се върне вечерта у дома си, ако изобщо го направи. И ако изобщо се казва Джоунс, в което сега, като се замисля, почвам да се съмнявам. Е?
— Какво „е“, Мик? Зададе ли ми някакъв въпрос?
— Обзалагам се, че ти зададох поне сто.
— Опитай пак. Само един.
— Добре. Получили ли сме някакви нови обаждания?
— Да.
— Страхотно. Кой? Онова момиче, дето щяло пак да звънне ли?
— Не тя. Все още не. Но всъщност получихме три други. Лошата новина е, че всичките ми прозвучаха така, че май Уайът ще ти ги възложи на теб. Ако искаш да се обзаложим.
— По-близо ли са от Деймиън Джоунс? Искам да кажа във физически смисъл? Може да се срещна с някого от тях на път за него. Или с всички тях.
— Според мен, е по-добре да изчакаш Уайът да реши, не е ли така?
Спокойният разсъдлив тон на сестра му най-после подейства. Мики въздъхна дълбоко в слушалката и каза:
— Навярно. — Отново въздъхна. — И като стана дума, чувала ли си се с него?
— Всъщност да. Сещаш ли се за оня човек, с когото трябваше да се срещне тази сутрин? Той смята, че може би е намерил оръжието на убийството.
— Да бе! — Новината за успех на който и да е фронт изпълни Мики с въодушевление. — И какво е то?
— Манивела, която са намерили в лагуната. Уайът се обадил на Девин и те вече трябва да са пристигнали на мястото.
— Страхотно — каза Мики. — Мислиш ли, че тази работа с наградата действително ще проработи, сестричке? Няма ли да е готино?
— Много готино, Мики, много готино. Но потрай да видим какво ще стане. Дали манивелата… искам да кажа, дали ще потвърдят. И накъде изобщо ще ни насочи. Но поне е нещо. Една реална улика. Може би.
— Добре — каза Мики.
— Какво добре?
— Добре, отново съм мотивиран. Ще продължим по стария начин. Междувременно, ти какво ще обядваш?
Тя се поколеба.
— Ами, всъщност не съм мислила. Закусих доста обилно сутринта, да ти кажа.
— Спомням си. Но има една нова теория, според която човек може да яде два или дори три пъти на ден, без това да го убие. Фактически би трябвало даже да ти се отрази добре.
— Не се безпокой. Ще хапна нещо — отговори тя.