— За ’кво си приказваме през цялото т’ва време ли? Първо, за да взема неговото място в Батальона — това на убиеца, — и второ, за да ми дадете наградата.
15.
Само минути след като откри манивелата, Хънт позвъни на Девин Джул и Сара Русо, но те бяха навън по друг случай и не му се обадиха до обяд. Междувременно си записа най-важното от показанията на Сесил Ранд и му обеща да запази името му в анонимност, поне докато не се докажеше, че манивелата има нещо общо със смъртта на Доминик Комо.
След като Ранд си тръгна, Хънт отново се опита да се свърже с Нанси Нешек, но тя не се бе появявала в офиса си в „Убежището“ тази сутрин — и това очевидно не бе нещо необичайно, особено като се имат предвид задълженията й по набирането на средства, както и на жени в кризисни ситуации, — нито пък отговаряше на домашния си телефон.
После се обади на Тамара да види дали няма някакви нови следи. Реши, че не си струва дори времето на Мики да говори с още двама човека, представили се като членове на групата на Канард „Дворцови патици“, а самият той не бе склонен да звъни на Белинда (не беше оставила фамилия) — някаква психопатка, която, ако й осигуряли близък контакт с тялото на Комо, щяла да може да пресъздаде последните му часове и така навярно щяла да хвърли огромна светлина върху убийството му.
И понеже нямаше желание да напусне поста си, за да не дойде някой и да премахне евентуалната улика, докато никой не гледа, той облегна гръб на едно дърво и зачака.
И ето, най-накрая Джул и Русо застанаха заедно с Хънт до бетонния ръб на калната равнина, която някога беше лагуната. Облачната покривка почти напълно се бе изпарила и сега калта лъщеше, затруднявайки различаването на каквото и да било в нея.
— Дори и да го видя, което засега не успявам — говореше Джул, — откъде знаеш, че има нещо общо с каквото и да е?
— Не зная. Но то все пак е тук — отговори Хънт. — И понеже би могло да е улика към убийството, което разследваш, си помислих, че ще поискаш да извикаш онези изтъкнати експерти по оглед на местопрестъплението, за да ти го доставят.
— Ще ида да погледна — заяви Русо.
— Майтапиш ли се? — попита Джул. — Калта там е дълбока до колене, Сара. Пък и бездруго не можеш да го докосваш, докато не го видят първо криминолозите.
— Няма да го пипам. А не можем да викаме криминолозите, ако се окаже, че е някаква тръба, която си седи в лагуната от сто години. Вие, момчета, ми пазете обувките. — И тя седна на стената и почна да ги сваля.
— Добре — Джул седна до нея. — По дяволите. Аз ще го направя.
— Ау, Дев. Толкова си сладък като почнеш да се правиш на кавалер. — И тя му протегна ръка. — Но мен ме бива, наистина. В края на краищата, нали съм майка. Вече съм си имала работа с тонове лайна. А това тук е само кал. Ще си представям, че съм на спа процедура. Обаче ти, Уайът — добави тя, — ти най-добре ме насочи право към него, иначе ще арестувам жалкия ти задник по каквото си искаш обвинение, дори ако трябва да си го измисля.
Хънт се обърна към Джул.
— Малко е грубичка, не мислиш ли?
— Ще видиш какво е грубост, ако ме насочиш дори и на сантиметър встрани. — Докато казваше това, тя приключи с натъпкването на чорапите си в обувките. После нави крачолите на панталона си, прехвърли се и стъпи в калта, където затъна до глезените. — За протокола — отбеляза, — това не е топла спа кал. — Потръпна силно и каза: — Добре, Уайът показвай.
Хънт застана до знака „х“, който бе отбелязал Ранд с пурата си предната нощ. Имаше добра представа за местонахождението на манивелата и посочи едно дърво на отсрещния бряг, към което Русо трябваше да се насочи.
— Намира се на около три — три и половина метра от водата. Не можеш да я пропуснеш.
Тя се обърна назад към него.
— Гледай да е така, защото отсега ти казвам, че няма дълго да газя тая кал и да я търся.
Беше толкова хлъзгаво, че тя съсредоточено пристъпваше едвам-едвам. Когато стигна към средата, Хънт каза:
— Мислех си, че вече сте претършували това езеро.
— Така е. Изкарахме шест контейнера с лайна.
— Тогава как сте пропуснали това нещо?
— Не зная. Законът на Мърфи — изсумтя Джул. — Както и да е, нали сега сме тук, да видим дали ще си струва.
— Защо да не си струва?
— Защото водата измива всички следи. Само че не всички и не винаги. Ще видим.
Точно в този момент една чернобяла полицейска кола спря до тротоара над тях и издаде кратък звук със сирената си. Хънт и Джул се обърнаха и видяха двама униформени полицаи да излизат от колата и да се насочват към тях по тревата със сурово изражение и готовност за действие.