— Няма откъде. Затова нашата професия е толкова забавна. Но все пак обръча ще се постесни. Пък и ти се съгласи да дойдем тук, забрави ли?
— Просто не зная какво ще правим, ако открием, че я няма.
— Ако е така, все до нещо ще ни отведе. Стой и гледай.
— Страхотно — каза тя. — На това ще се уповавам.
В този момент Лорейн Хес се показа от кабинета на Доминик Комо с комплект ключове в ръка. На лицето й бе изобразена усмивка — обнадеждена и уплашена едновременно.
След пълния провал с Деймиън Джоунс Мики се обади на Тамара. Тя се закле, че е ходила до Юниън Скуеър и си е купила хот-дог с пържени картофи и лимонада за обяд и му продиктува имената на тримата, които се бяха обадили по телефона.
Обаче щом чу за хората с патиците и Белинда, психопатката, Мики реши, че няма начин да говори с тях. Да се среща със смахнати, които поне си бяха намислили по някоя история — като Деймиън и дамата с дирижабъла, — бе едно нещо, но да си губи времето с доказани откачалки като Белинда, например, с нищо не би помогнало на полицията, нито на клуба „Хънт“. Съществуваше нещо като автоматично отхвърляне на някои хора от здравия разум и щеше да обсъди това с Уайът следващия път, когато го видеше. Засега каза на Тамара да му се обади, ако звънне тайнствената дама, която не се бе представила или пък още някой полу- или напълно доказано луд, който иска да му разпердушинят доказателствата. Същевременно се канеше да опита да се свърже с друг източник на вътрешна информация за Доминик Комо.
— Кажи й здрасти от мен.
По дяволите. Как се бе досетила?
Алиша обаче не вдигна, когато той позвъни на мобилния й телефон, затова остави съобщение и пробва да се обади на брат й, но отново безуспешно. Очертаваше се да е един от онези дни. Затова подкара обратно по „Линкълн“ покрай парка „Голдън гейт“, мъчейки се да оформи някакъв план за следващите няколко часа.
Стигна до „Панхендъл“ в източния край на парка, намери си място да паркира и се върна пеша до игрището за боча, успешно прикрито зад кипарисите. Късметът му навярно бе почнал да се възвръща, защото, както се бе надявал, там откри, в компанията на трима други старци, собствения си дядо, който тъкмо се готвеше за удар. Мики изчака, докато той хвърли — дяволски добър удар, който го позиционира насред всички останали топки и само на няколко сантиметра от целта. Изглежда това бе последното хвърляне, тъй като последваха ентусиазирани аплодисменти откъм тима на Пар и добронамерено изръмжани ругатни от останалите, докато всички се насочиха към корта да си събират топките.
Когато тръгнаха обратно, Джим видя Мики и вдигна ръка.
— Видя ли този удар? — попита той. — Днес съм абсолютна пушка. — Водим с осем на три в тази игра. Нали познаваш тези негодници? — Мики кимна наляво-надясно. Джим попита: — Всичко наред ли е? Тамара?
— Да, тя е добре. Харесва й да е пак на работа, това мога да ти кажа. Иначе, всичко е наред, само дето никой не си е вкъщи, което ми пречи да се свързвам с хората. И понеже ми се отвори свободно време, реших да ида да купя нещо за вечеря, но на минаване оттук, реших да се отбия и да те питам дали искаш нещо по-специално.
Джим сви рамене.
— Щом ти ще го готвиш, значи ще е добро, така че всъщност няма значение.
— Дори да е козешко?
Пак вдигане на рамене.
— Никога не съм ял. Може ли човек просто да излезе и да си купи козешко?
— Разбира се. Продават го в „Би райт“. Те могат всичко да ти доставят. Наистина ли ще ядеш коза, ако ти я сготвя?
— Всичко бих ял, Мик. Познаваш ме. Обаче можеш да се посъветваш с Там. Възможно е тя да има някакви предразсъдъци по отношение на козите.
— Мисля си да поканя още някого.
— Както искаш — съгласи се Джим. — Аз съм лесен.
Един от играчите го повика, Джим му кресна да стои спокойно и отново се обърна към внука си.
— Е, как върви разследването?
— Прилично, струва ми се. Според Там, Уайът май е намерил оръжието на убийството. Аз междувременно елиминирам подвеждащите сведения, като се забавлявам от срещи със съвършено нова порода хора, с които иначе никога не бих се срещнал.
— Какво?
— Отявлени ненормалници.
— Не, не каква е новата порода хора, а какво е оръжието на убийството?
— Изглежда, че е манивела.
Физиономията на Джим Пар се стегна.