Подобни разкрития ни карат да вярваме в негативния термин, който понякога се използва за описание на такива обществени активисти: „сутеньори на бедността“. Те обичат да се представят като хора, които „се справят добре като вършат добро“. И наистина, доста добре се справят. Фактически, съдейки по финансовите злоупотреби, разкрити от цитираните два доклада, бихме казали, че в Сан Франциско организациите с нестопанска цел всъщност играят една силно печеливша игра с големи пари. А като се вземе предвид и убийството на господин Комо, тя може да се окаже и смъртоносна.
Джина Роейк подаде обратно листа на Джеф Елиът.
— Струва ми се доста незаконно — заключи тя. — Да не говорим, че е и леко опасно, за което най-вече исках да предупредя Уайът.
— Уместно. Той не го ли възприе?
— Не достатъчно сериозно, струва ми се. — Тя помълча. — Но, извън протокола, какви са шансовете, според теб, тези два доклада — тя посочи към току-що прочетената статия, — да нямат нищо общо с убийството на Комо?
Елиът се облегна назад и си потърка брадата.
— Едно към петдесет. Може би дори едно към сто. Ще съм изумен, ако нямат общо.
— Аз също. Времето е преценено идеално. Тогава въпросът е, защо по-точно някой ще иска да го убива заради това?
Елиът се засмя.
— Да не би да се надпреварваш за наградата?
— Не съвсем, макар че, ако сега измислим нещо наистина добро, ще се радвам да си я поделя с теб.
— Дадено. Разбрахме се. — Елиът се пресегна и те си стиснаха ръцете. — Дай ми само една секунда. — Той отново се облегна и затвори очи с отметната назад глава.
— Теория номер едно започва малко хлабаво, но завършва убедително.
— Дай да чуя хлабавата част.
— Добре. Да предположим, че Комо или не е знаел, или не е бил отговорен за нищо от казаното в статията. — Той вдигна ръка. — Предупредих те, че е хлабаво. Но да допуснем…
Роейк се намръщи.
— Добре, но само теоретично.
— Става. Комо е същински светец, който и не подозира, че над „Сънсет“ е надвиснал скандал. Някой друг, нека го наречем Търнър, поради липса на по-добър термин, е вършел счетоводни измами и е пренебрегвал правилата в продължение на три или повече години…
— Да кажем двайсет — обади се Роейк.
— Добре, двайсет. Както и да е, миналата седмица Комо подочува за проблема с „Америкорпс“ и федералните фондове. Затова отива при Търнър, неговият корпоративен съветник, и разбира, че тъкмо Търнър трябва да е бил човекът, който е подправял данни и е злоупотребявал с фондовете. Среща се с него насаме и го изобличава, казва му, че ще го уволни, ще изрита задника му от програмата, такива неща. Търнър не може да допусне това да се случи и ето ти тебе. Пречуква го.
— Да, но Търнър знае, че информацията така или иначе ще излезе наяве.
— Естествено, обаче ако се държат един за друг, чисто и просто „Сънсет“ ще изгуби част от федералното финансиране за известно време, но извън това нищо друго няма да се случи. Нищо няма да се промени. От друга страна, ако Комо се разсмърди, Търнър дълбоко ще затъне в лайната и ще бъде изхвърлен от света на нестопанските цели, откъдето идват всичките му доходи. Да не говорим, че това е и целият му живот.
Роейк обмисли за момент тази възможност.
— Възможно е — каза накрая, — но само ако докажеш предпоставката, в което се съмнявам.
— Да — съгласи се Елиът. — И аз се съмнявам. Искам да кажа, малко трудно ще бъде да се твърди, че Комо не е знаел, че има няколко шофьора, които да го возят насам-натам, нали?
— Така е. Тогава какво ни остава?
— Трябва ни втора теория, но аз изложих първата, така че сега е твой ред.
— Добре. — Роейк също затвори очи. — Добре, как ти се струва това: на някой от частните спонсори му е писнало, че Комо на практика краде от тях и то лично.
— И затова са го убили? — Елиът поклати глава. — Никак не ми се вижда убедително. Освен това, говорим за парите на ОВ, а докладът — отчетът за бюджета — е трябвало да се появи тъкмо по времето, когато някой го е убил. Така че, ако е било заради парите, избраното време показва, че е ставало въпрос за федералните пари.