— А в известен смисъл и за Търнър, не мислиш ли? Добре, какво ще кажеш за това: И двамата са знаели за паричните проблеми. Дали някой от тях не го грози затвор, заради това?
— Не зная. Ти си адвокатът, ти би трябвало да знаеш. Колкото до мен, струва ми се, че не е невъзможно.
— Добре, засега го приемаме. Да кажем, че Търнър е знаел, че отива в затвора, ако двамата почнат да се обвиняват взаимно. Освен ако Комо не е мъртъв, тогава само Търнър ще обвинява Комо. Комо е откраднал парите, злоупотребил е с фондовете, всичко е по негова вина.
— Това е добро — каза Елиът.
— Да, но… ако случаят е бил такъв, изненадана съм, че Търнър дори не се е опитал да го направи да изглежда като самоубийство — Комо знае, че ще го обвинят и затова решава да се самоубие. И все пак, общо взето става. Или пък — очите на Роейк светнаха, — още по-добре… това ще ти хареса… Търнър има свои хора сред пуснатите условно или тези на рехабилитация и наема един от тях да очисти Комо. Ако не се съгласят, той може да ги върне в затвора. Пък и така или иначе, на тях какво им пука за Комо?
— Значи е улично нападение?
— Поне е теория, която сработва. А на нас ни трябва нещо, което да свързва убийството с Лен Търнър и парите, нали така?
Елиът изръмжа одобрително.
— Блазнеща мисъл. Може би Хънт трябва да говори с него.
— Благодаря ти, Джеф — възрази тя, — но аз дойдох тук тъкмо, за да го откажа от подобна идея. Той фактически работи за Търнър, но не бива да се забърква с него. Освен това, Търнър контролира фонда за наградата.
Елиът повдигна вежди.
— Значи ми казваш, че Хънт ще остави Търнър така? И изобщо няма да го разследва?
— Така се надявам. От тях се очаква да са само депо за филтриране на информацията, която постъпва в полицията.
— И какво ти подсказват в такъв случай способностите ти на медиум?
— За жалост — каза тя, — подсказват ми, че си пилея времето на вятъра.
След като огледаха багажника на лимузината в „Сънсет“, установиха, че манивелата действително липсва. Сега, седнал отново на бюрото си в отдела по убийства, Девин Джул затвори телефона и погледна към бюрото на партньорката си Русо. Тя седеше с подаден между устните език и се взираше в напечатания на хартия разпит, който бяха провели по друг случай.
Той взе един кламер и го метна към нея. Тя вдигна раздразнено глава.
— Какво?
— Няма да повярваш кой беше.
— Джордж Клуни.
— Не. Пробвай пак.
— Щом не е Джордж Клуни, не ме интересува кой е бил.
— Напротив.
Тя взе кламера, разтвори го, после пак го изви обратно.
— Едва ли са се обадили толкова скоро от лабораторията за манивелата.
Джул кимна доволно.
— Господин Комо трябва да е бил по-важен, отколкото си мислехме. Намерили са следа от неговата ДНК. Категорично и без съмнение.
— Как изобщо са намерили ДНК след всичката онази вода в езерото?
— Според мен, с Божията помощ.
— И все пак?
— Косъм с фоликула се е залепил за манивелата. Калта го е обгърнала отвсякъде и е попречила да се отмие. Можеше да си престои така и милион години, ако не го бяхме открили. — Джул се облегна назад и обхвана тила си с длани. — Знаеш ли какво означава това? Съдебна заповед за колата.
Русо въздъхна и раменете и увиснаха.
— И предполагам, че това ще трябва да стане още тази вечер?
— Вземаме заповедта тази вечер и веднага изземваме колата, преди някой да успее да я почисти още по-добре, а първата ни работа утре е да я претърсим. — Той посочи към купчината книжа на бюрото на партньорката си. — Сара, какво ти става? Виж с какво се занимаваш, точно когато играта се развихри. Следата почна да става гореща. Усещам го. — Той се изправи на крака. — Хайде да тръгваме да си намерим съдия. Идваш ли с мен? Сигурен съм, че идваш.
Тя въздъхна отново, този път малко преувеличено.
— Да, вожде, идвам.
17.
За голямо удоволствие на Хънт следобед Тамара бе получила три обаждания от стари клиенти, които до един сякаш бяха развили амнезия относно последните шест месеца. А може би Хънт бе изкупил вече прегрешенията си и името на фирмата му във вестниците изведнъж бе обявило на юридическия свят, че той отново се завръща в бизнеса. Щом благотворителните организации в града, с техните многобройни връзки, му поверяваха своята работа, значи очевидно името му вече не бе анатемосано и фирмата му не бе презряна.