— Опасно си е — потвърди Ян. — Какви ли не смахнати не бродят навън.
Мики се извърна от печката.
— Ти спиш в колата си?
Алиша кимна.
— Понякога. Например снощи. Исках да хвана ранните сутрешни вълни.
— И харесва ли ти действително? — попита Мики.
Тук Тамара поясни:
— Почти половината нощи Мики спи навън.
— Но най-вече на земята — добави той. — В колата не мога да се протегна.
— Тя може — обади се Ян. — Има „Хонда Елемент“ и ако извади сърфа и пусне седалките, може да тича из проклетото нещо.
— Ти защо го правиш, Мик? — попита Алиша. — Да спиш навън, искам да кажа.
Той разбърка соса за момент.
— Не зная точно — каза после. — Няма постройки. Спокойствие. Чувстваш се свободен. Събуждаш се със слънцето. — Вдигна рамене. — Просто ми харесва. Ами ти?
Тя също сви рамене и въздъхна.
— Ами, виж сега. Аз имам два почивни дни в седмицата, понеделник и вторник. През останалото време трябва да съм с рокля, найлонови чорапи, високи токчета и грим. И понякога, доста често предполагам, се чувствам като в капан. Затова излизам с колата и спя, където заваря. Тогава не се чувствам толкова… не зная, толкова контролирана. Сякаш все още мога сама да вземам малки решения и не съм вързана за един живот, който не искам да живея. Искам да кажа — допълни тя, — виж ни всички — може би без теб, Джим, но останалите. Ние само отчитаме времето, мъчим се да направим нещо такова, че да го почувстваме като свой истински живот, нали разбирате. Вие, момчета, посещавате кулинарни курсове, Тамара отново започна ежедневната си работа. Може би спя навън, за да си напомням, че истинската ми същност все още си е тук, все още имам време, имам планове, някой ден ще постигна нещо, което ще представлява истинската аз, което наистина ще има значение и докато продължавам да бъда онзи човек, който може просто да скочи и да спи някъде навън, значи съм някой, когото познавам. Все още ме има. — Сякаш смутена от това, колко много разкри за себе си, тя сгуши глава в раменете си и огледа аудиторията си. — Извинете — каза. — ТМИ — твърде много информация. Това е бъбривката вътре в мен. Не мога да я накарам да млъкне.
— Няма нищо — Тамара набоде едно стръкче аругула от купата пред себе си. — Ние сме търпелива къща. И твоята бъбривка е добре дошла.
Мики провери месото, извади го от фурната и го сложи отгоре на печката. Покри го с алуминиево фолио и се обърна към масата.
— Още десет минути да се задуши, докато стане сосът, и ще го ядем. А ти, Алиша, го каза по-добре, отколкото бих могъл аз. Твърде точно. — Въпреки семплото й облекло: стари джинси, карирана фланелена риза и туристически обуща, Мики се бореше с изкушението да се взира постоянно в нея, още от влизането й. Сега обаче си позволи бърз скрит поглед и забеляза отнесените й стъклени очи. — Алиша? Добре ли си?
Тя кимна, прехапала устна.
— Просто, нали знаеш, пак си мисля за Доминик. Цялата тази работа с правенето на нещо, което има значение, изглежда малко неуместна точно сега, това е всичко. Но аз съм добре. Наистина.
Пар гаврътна чашата си и си сипа още малко.
— Какво за Доминик? И ти ли го познаваше?
— Дали го е познавала ли? — възкликна Ян.
И през следващия половин час, докато преполовяваха храната — козето месо се хареса на всички, — те обсъждаха общото между Джим и Алиша като шофьори на Комо, част от живота и политиката в „Сънсет“, доколко нещата си бяха останали същите и доколко се бяха променили.
— Да, но въпреки всички промени — каза Пар, — от това, което чувам, Доминик е вършел общо-взето същото. Разкарва се насам-натам, разговаря с хората, помага с каквото може. Сервира храна. Разтоварва гвоздеи. Не си пестеше силите. Никога няма да повярвам, че Доминик е крал пари. А установените несъответствия? В бизнес с такъв мащаб винаги ще има счетоводни проблеми. Ако обаче някой е вземал пари, това не е бил Доминик.
— Но ти мислиш ли, че заради това е било всичко? — попита Мики. — Че някой е вземал пари и Доминик е разбрал?
— И аз това си мислех — обади се Алиша. — Изобщо не мога да си представя защо е станало. Като се има предвид кой беше Доминик, що за човек беше, просто не е за вярване.
— Е…
Всички погледи се насочиха към Пар.
— Аз обаче обещах на моя внук-готвач, че няма да ходя там и да разпитвам.
Ян седеше на допълнителен стол в края на масата.