— Не видяхме нищо — каза Соренсън.
Хънт излезе.
— По-наляво — обясни той. — Малко след ъгъла.
— Видели сте нещо там? Ние нищо не видяхме.
— Беше по-светло.
Хънт тъкмо бе почнал да съжалява, че не е приел съвета на Джина да се обади анонимно, когато друга фигура се приближи по улицата отдясно.
— Извинете — каза мъжът. — Аз живея точно отсреща. Какво става тук?
Соренсън го чу и направи няколко крачки по пътеката към вратата.
— Бихте ли се отдръпнали, сър? Има вероятност това да е местопрестъпление.
— Местопрестъпление. Какво се е случило?
Сега Соренсън освети с фенерчето си и двамата.
— Не сме сигурни — отговори той и в това време друга кола спря зад неговата.
— Ето го сержантът — каза партньорът му.
— Да се надяваме.
Най-накрая Джул пристигна с личното си камри, но не и преди да дойде още една патрулна кола, един ван на Канал 3, които сигурно бяха прихванали обаждането на диспечера, линейка (в случай, че жената не се окажеше мъртва и се нуждаеше от медицинска помощ), както и шестима местни — съседи, материализирали се върху досега безлюдната улица. До пристигането на Джул никой от петимата полицаи, които светеха с фенерчета и надничаха през входната врата и предните прозорци, не бе успял да зърне тялото.
Хънт знаеше, че ще му се наложи да признае, че е ходил до страничния прозорец и е шпионирал. Почна да го завладява лошо предчувствие.
Нощта бе ветровита, вече бяха изминали поне два часа от първоначалното обаждане на Хънт до неговия приятел. Пет минути след пристигането му Хънт се опита малко по-подробно да обясни какво всъщност е правил тук и най-накрая насочи Джул към страничния прозорец, откъдето той видя достатъчно, за да разпореди влизане. После, след кратко обсъждане, решиха, че биха могли просто да изпълзят вътре, ако успееха да отворят някой от прозорците. Соренсън изкърти малка част от един прозорец на приземния етаж срещу стаята, където лежеше тялото. За около минута някой пропълзя вътре, включи осветлението и отвори входната врата.
И естествено откриха напълно мъртвото тяло на Нанси Нешек.
Междувременно обаче строшаването на стъклото бе включило алармата, вследствие на което бяха привлечени всички останали съседи — те наброяваха поне трийсет, — както и още четири патрулни коли за контрол над тълпата. Хънт се облегна на капака на купъра си със скръстени ръце, тъй като замръзваше в тънкото сако.
Сигурен бе, че един ден ще се смее на целия този сценарий, при който след оглушителната като училищен звънец аларма сега вече бяха налице шест полицейски коли, на две от тях бяха включени въртящите се синьочервени светлини, тринайсет ченгета без Джул, трима санитари с линейката си, както и още един новинарски ван с екип, който отразяваше развиващия се абсурд.
В момента обаче в това нямаше нищо смешно.
Най-накрая фирмата по поддръжка на алармата успя да я изключи и внезапно настъпилата тишина се почувства като вакум в нощта.
— Гадна работа. Наистина — отбеляза Джул.
— И аз не съм особено въодушевен — съгласи се Хънт.
Вече беше полунощ.
Тялото на Нанси Нешек все още лежеше във всекидневната, където някой я бе ударил повече от веднъж с ръжена от камината, вследствие на което тя бе умряла. Криминолозите все още работеха и снимаха местопрестъплението. Помощник-следователката бе с тях в очакване да свършат, за да разпореди отнасяне на тялото. В момента тя разговаряше със Сара Русо, която преди около час най-сетне бе пристигнала, силно ядосана след като същата нощ бе участвала в изземването на лимузината и късната й вечеря бе прекъсната. Очевидно нямаше желание да вижда нито Хънт, нито Джул.
Така че Хънт и Джул седяха навън в буса, който служеше за подвижен команден център на полицейското управление на Сан Франциско, далеч от суетнята и враждебността.
— Нешек наистина ли ти се е обадила по повод на наградата? — попита Джул.
— Снощи. Но не, за да даде информация. А за да зададе въпрос.
— И ти нямаш никаква представа какъв е бил той?
— Никаква. — Хънт поклати глава. — Сигурен съм единствено, че не е бил, дали зная как се изчислява дължината на окръжност.
— Пи ер квадрат — каза Джул.
Хънт обаче продължи да клати глава.
— Не. Това е лицето на кръг. Мисля, че е две пи ер, но така или иначе, тя не се е обадила за това.
Джул се поколеба.