— Тогава какво те доведе тук?
Хънт му обясни — първоначалното обаждане с нотка на спешност, невъзможността Нешек да бъде открита и на двата номера през целия ден.
— Но всъщност в крайна сметка — заключи той, — си беше предчувствие.
— Предчувствията са хубаво нещо.
— Тогава да ти кажа още едно. Който е направил това, го е направил и с Комо.
— Не е невъзможно, може би дори твърде вероятно — той посочи към къщата. — Дай да видим оня, дето го е свършил, дали не ни е оставил някаква улика. Имам предвид, да види полицията, не аз и ти.
— Мислех, че ще споделяме всичко солидарно.
— Грешка. Всъщност, извади късмет, че не седиш в стая за разпити някъде по центъра и ти го знаеш. — Както се развиваха нещата, това навярно беше така. Как би могъл да докаже, че в действителност не беше дошъл тук да говори с Нешек — влязъл е в къщата, където по някаква причина я е ударил с дилафа, после е нагласил алармата, заключил е, излязъл и се е обадил на Джул? Очевидно и двамата, Джул и Сара, бяха достатъчно наясно с тази възможност и затова не бяха позволили на Хънт да влезе в къщата, за да няма после удобно обяснение, ако намерят следи от присъствието му вътре — пръстов отпечатък или косъм. И преди Хънт бе задържан и разпитван и знаеше, че единственото, което стоеше между него и нов разпит сега, бе снизходителността на Джул и Русо. — Но при всички случаи — продължи Джул, — ще искам писмени показания от теб до утре, да кажем ранния следобяд.
— Стига, Дев, това е…
— Това е единственото предложение, което ще получиш от мен, Уайът и то е дяволски добро. Предлагам ти да го приемеш, преди да включа Сара и да й поискам мнението, което не вярвам да е толкова толерантно.
Уайът се приведе напред в стола си.
— Дев, нали разбираш, че дори не бях длъжен да докладвам за това. Можех да се прибера вкъщи и да оставя някой друг да открие тялото след три дни, седмица или кой знае кога.
— Можеше, но това би било престъпление. Когато частен детектив открие труп, от него се очаква да съобщи. Имаме си нещо като правило, ако откриеш труп, ние да изискаме показания. За да попълним следственото дело. Това наистина не подлежи на обсъждане, Уайът. И си е услуга, която навярно не бива да ти правя. Но честно казано, в сърцето си, не мога да си представя ти да си убил тази жертва тук.
Хънт пресилено се ухили.
— Много съм ти благодарен.
— Няма защо. Значи, до утре следобяд.
Хънт направи един последен опит.
— Нали знаеш, че погребението на Комо е утре в единайсет? Възнамерявах да отида, да видя кой ще се появи, да поговоря с няколко човека.
— Целият свят ще се появи.
— Да, но исках да кажа, че в ранния следобед ще съм в зелената зала на Военния мемориал.
— Ами — усмивката на Джул не беше весела, — в такъв случай по-добре да ти свалим показанията преди единайсет. Всъщност, ако продължим да говорим още, ще стане така, че да слезем още сега в центъра и да оправим нещата до разсъмване, ако предпочиташ. Така добре ли е?
На Хънт не му звучеше добре. Предишното предложение бе по-добро. Затова стана, стисна ръката на Джул, обеща да се яви преди единайсет и му пожела приятна вечер.
18.
— Зная, че е рано — започна Хънт, когато Мики вдигна телефона около 7:00 часа на следващата сутрин, — но…
— Няма проблем — отговори Мики. — Видяхме „Градска мълва“ и си казахме: „Бре!“. Там си взима душ в момента и веднага, щом излезе, тръгваме. Освен ако не искаш да свършим нещо преди това.
— Не. Трябва да поговорим преди да направите каквото и да било. Страхотни сте, приятели. Чухте ли вече за Нанси Нешек?
Не бяха и Хънт му разказа.
Мики помълча малко, за да осъзнае значението на чутото.
— Работата почна да се нажежава, не мислиш ли? — каза накрая.
— Със сигурност не се охлажда — съгласи се Хънт.
Хънт си издърпа един стол в задната стая и четирийсет минути, след като Мики затвори телефона в апартамента си, тримата се събраха в миниатюрната приемна на клуба „Хънт“.
— Днес имаме да се справяме с няколко огромни проблема, които ги нямаше вчера — започна Хънт. — Първо, Там, имам един списък за теб. Налага се да позвъниш на няколко човека на свободна практика, за да ги наемем за почасова работа. Явно с помощта на наградата се е разчуло, че отново сме в детективския бизнес и няма да допусна възможността да ни се изплъзне, поради липса на достатъчно хора. Ако ти дам задачите и сроковете, мислиш ли, че ще можеш да им ги разпределиш?