Това представляваше значително увеличаване на отговорността, която Тамара бе поемала досега, но Мики забеляза, че от идеята я прониза прилив на адреналин. Очевидно Хънт се опитваше да я мотивира да остане, да се отдаде повече на работата си, за да се възвърне към онова състояние, в което се намираше преди срива. И изглежда опитът му бе успешен.
— Ако смяташ, че ще се справя.
— Зная, че ще се справиш. Повикай ги тук, за да ги видиш лично, увери се, че не са пияни или дрогирани, придобий впечатление на какво са способни, кажи им колко ще им платим и разпредели индивидуалните задачи. Ясно?
— Ясно.
— Добре. Сега. Тази сутрин получихме три нови обаждания, но първите две ми се сториха откачени. Съгласни ли сте?
Те кимнаха. И нищо чудно, като се има предвид, че едното обаждане бе от ясновидката Белинда — явно бе надушила гореща следа, — а другото от някакъв, който познавал Доминик от една от програмите и го видял вчера да се разхожда близо до Джапънтаун — сигурен бил.
— Обаждането на Лен Търнър обаче — продължи Хънт, — ще се наложи да говоря с него отново. Днес той ще присъства на погребалната церемония. Както чухте от съобщението му по телефона, явно е ядосан. Мисли си, че имаме нещо общо с изтичането на информация в „Градска мълва“, ако изобщо има нещо такова.
Мики вдигна пръст.
— А ти как мислиш, какво е било, Уайът?
— Според мен тези доклади така или иначе щяха да бъдат огласени и двамата, Търнър и Доминик, по някакъв начин са знаели за тях предварително. Нещо повече, смятам го за опасен човек, който си мисли, че понеже ни плаща, ще му играем по свирката. Не зная какво са направили по повод на тези доклади, но явно някой бърка бързо и свободно в благотворителните пари. Междувременно ми се ще да защитя нашата позиция във връзка с наградата, а безспорно Търнър е човекът, с когото трябва да се видя по този въпрос. Преди всичко обаче се налага да загубя няколко часа тази сутрин в разговор с Джул и Русо за откриването на тялото на Нешек. Затова, Мик, ще трябва да си променим стратегията.
— Добре. Разбира се. Както кажеш.
— Вече не сме междинно депо. Ето защо трябва да внимаваме с господин Търнър, понеже не се занимаваме с онова, за което си мисли, че ни плаща той. Не ни се ще да ни дръпне шалтера, нали?
— Естествено.
Той погледна към Тамара.
— Сега виждаш ли защо обичам това момче? — И отново към Мики. — Добре. Въпреки, че нямаме обаждания, свързани с наградата, двамата с теб набързо ще огледаме работата с Нешек, дори само за да елиминираме евентуални заподозряни във връзка с Комо.
— Как така? — попита Мики.
— Ако някой има алиби за понеделник вечер, преди две нощи, когато Нешек е била убита, то той по-скоро не е убиецът и на Комо. Ако приемем, разбира се, в което съм сигурен, че двамата са убити от един и същи човек.
— А Джул и Русо мислят ли така? — попита Тамара.
— Те не биха си признали, поне не пред мен, но биха били глупаци, ако не мислеха.
Мики се облегна назад, с ръка върху облегалката на стола, очевидно поуспокоен. Но не можеше да спре да потропва с крак.
— И така, какъв е планът?
— Планът е аз да отида на погребението тази сутрин и да се съсредоточа върху хората на Комо, да видя дали не мога да елиминирам някои. Ако, да кажем, госпожа Комо е играла бридж с приятели, или е ходила до Напа, или нещо друго в понеделник вечерта, тогава тя е чиста. Същото е и по отношение на Ал Картър. Или дори твоята приятелка Алиша.
Мики хвърли бърз — сърдит? отбранителен? — поглед към сестра си, после каза на Хънт:
— Какво за Алиша? Не ми казвай, че в действителност тя все още е заподозряна.
— Ами, тя няма алиби за времето, когато е бил убит Комо. Ако има такова за Нешек… що за поглед?
Тамара отговори.
— Снощи тя и брат й бяха на вечеря у нас.
— Тя и брат й? — Внезапно ченето му увисна и Хънт погледна от Тамара към Мики, после обратно. — Защо сте направили това?
— Защото те са свестни хора — каза Мики. — Исках да ги поканя. Започваме да се сприятеляваме.
— Радвам се за вас — с равен тон произнесе Хънт. — Но те са също така — или поне тя е — заподозряна в разследване на убийство, освен ако няма алиби за нощта в понеделник.
Мики и Тамара си размениха по още един потаен поглед.
— Сега пък какво? — попита Хънт.
Тамара въздъхна.
— В понеделник през нощта тя е спала в колата си на плажа. Станала рано във вторник да кара сърф.