— Сигурна съм. Но вие много лесно можете да проверите, дали наистина е отишла.
— Права сте, госпожо Уотръс, можем. Е — Мики се надигна от мястото си, — бих искал да ви благодаря за помощта и съпричастието днес. Зная, че за вас новината е била брутална.
— Така е. Все още не мога да повярвам. И знаете ли кое е наистина ужасно, може би най-лошата част?
— Кое?
Умората сякаш внезапно я заля цялата. Тя въздъхна отново и затвори за кратко очи. Когато ги отвори, поклати глава с някакво примирение.
— Най-лошото е, че ние тук така сме свикнали с ужасните новини. Всеки божи ден се сблъскваме с ужасни новини.
19.
Тъй като Джул и Русо бяха стояли до късно в дома на Нешек, никой от двамата не бе отишъл на работа, преди Хънт да пристигне, за да си даде показанията. Убийството на Нанси Нешек бе прясно и трябваше да се започне ново разследване с анализ на местопрестъплението и доклад, но Русо искаше първо да приключат с каквото им оставаше от работата по лимузината. В края на краищата, бяха си дали доста труд да получат съдебна заповед и да изтеглят „Линкълна“ на паркинга за конфискувани коли, който се намираше в непосредствена близост от другата страна на „Седма“ улица, в съседство със Съдебната палата, където те така и така се намираха в момента.
— Но Хънт ще дойде всеки момент да дава показания. — Джул седеше на бюрото си в отдела по убийства, широко отворено помещение на петия етаж на Съдебната палата, пълно с бюра. — Ще трябва да поговорим с него за това и да видим какво още знае за Нешек. Обзалагам се, че знае нещичко и за тези цифри в „Градска мълва“…
Русо обаче го прекъсна.
— Даже не ми се говори за Уайът Хънт.
— Стига, Сара. Късно беше. Какво щяхме да постигнем, ако го бяхме задържали тогава?
— Щяхме да си свършим работата, както се изисква. Щяхме да направим каквото се очаква от нас по отношение на някой, който е открил труп и то при съмнителни обстоятелства. Какво ще кажеш за това?
Джул поклати глава.
— Той не е убил Нанси Нешек.
— Нима? И откъде знаеш? Откъде знаеш, че не е замърсил местопрестъплението? Откъде знаеш какво е правил, преди ти да отидеш там?
— Виж, Сара, Хънт няма къде да избяга. Ако показанията му ни се сторят съмнителни по какъвто и да било начин, му довличаме задника обратно тук и го печем на бавен огън. Но това няма да се случи. Той е отишъл у тях, защото тя му се е обадила с въпрос относно наградата и… е, това вече го минахме.
— Да, минахме го. И за протокола, продължавам адски да се дразня. Не ме интересува кое време е било. Трябваше да довлечем Хънт тук. И ако Марсел — ставаше дума за Марсел Лейниър, шефа на отдел убийства, — ако Марсел се заяде и побеснее, ще хвърля цялата проклета вина върху теб, като мой старши партньор, който взема последното решение. А междувременно нямам никакво намерение да се занимавам с Хънт, ако той се появи, още сега ще се разкарам оттук и ще пребъркам онази лимузина. Ти и приятелчето ти можете да си поиграете на залъгалки в стаята за разпити, а аз по-късно ще изслушам записа.
Джул се надигна с въздишка от стола си.
— Беше доста по-забавна, когато беше по-млада, знаеш ли?
— Всъщност не — каза тя. — Хората само си мислят, че съм била. — И се завъртя на пети.
Когато Хънт пристигна в отдела да даде показания, Джул го чакаше. След известно колебание, Хънт бе решил, че е длъжен да предаде на Девин и Сара възможните улики. Така че докладва за абсолютно непроверимото и донякъде съмнително алиби на Алиша Торп за нощта в понеделник. След като приключи с Джул, Хънт грабна спортното си сако и жълтеникавокафяв шлифер, взет заради продължаващия силен и студен вятър, който виеше навън. Щом се върна в своя офис, почака Тамара да приключи разговора си и да затвори телефона и я попита колко е напреднала с набирането на нещатни служители.
— Имаме късмет. И нещо повече, сигурно ще се радваш да научиш, че западането на бизнеса ни през последните шест месеца може и да не е изцяло по вина на Крейг.
— Кое те кара да мислиш така?
— Ами, първо се обадих на „Уилърд Уайт“ — това бе една от местните фирми — и Глория ми каза, че мога да наема целия й персонал за няколко дни, ако им намеря работа. Щяло да я спаси от това да ги освободи.
— Наистина? За колко хора става дума?
— До пет човека.
Явно бе, че цифрата изненада и зарадва Хънт. След като Мики бе излязъл сутринта по задачите си, Хънт бе прекарал известно време с Тамара в преглеждане на вчерашните му записки за работата, която му бяха възложили. Бе изчислил, че ще са нужни около двеста часа работа. Пет свободно наети човека чудесно щяха да запълнят дупката. И доколкото можеше да разбере, те, а може би и шефовете им, навярно щяха да са на разположение и в бъдеще, ако той успееше да им намери работа.