Выбрать главу

Внезапно обаче сред морето от лица в края на групата, наобиколила Елън, Хънт зърна една позната физиономия, бавно си проправи път по-близо до подиума и докосна ръката на мъжа, който бе намерил манивелата в лагуната.

— Господин Ранд? — обади се той и протегна ръка. — Уайът Хънт.

Ранд тутакси го позна, стисна му ръката и някак полушеговито каза:

— Не сте дошли да ми кажете, че вече съм получил наградата, нали?

Хънт се ухили.

— Не, сър. Боя се, че не. Но след като отворихте дума, ще ви кажа — установихме, че това наистина е оръжието на убийството. Май още не са го съобщили по новините. Намерили са косъм, неотмит от водата, по всяка вероятност на господин Комо. И ако тази информация ни отведе нанякъде, това ще означава, че вие все още сте в надпреварата за наградата или поне на част от нея. Чакате да говорите с госпожа Комо ли?

— Всъщност не. Никога не съм се запознавал с нея. Просто поднасям своите съболезнования. — Той вдигна ръка, безмълвно произнесе „здрасти“ на някого и отново насочи вниманието си към Хънт. — Радвам се на този обрат. Особено след онова, което прочетох във вестника днес. Не зная откъде са извадили всичко това, изкарали са Доминик като някакъв… не зная какъв. Видяхте ли го?

— Да.

— И какво мислите?

— Мисля, че Джеф Елиът обикновено не греши.

— Значи смятате, че Доминик е бъркал в кацата с меда, така ли?

— Честно казано, не зная какво да си мисля. Останах с впечатление не толкова, че е бъркал в кацата, колкото че се предполага, че е използвал част от парите за определени цели и изглежда не го е било много грижа.

— Правилно го казахте. Просто ги е давал, където е имало нужда. И всичките неща за колата и хората, дето са работили за него, — той така работеше, развозваше хора насам-натам, караше ги, където е имало нужда. — Ранд размаха пръст по посока на тълпата. — Само се огледайте наоколо и ми кажете, че Доминик Комо не е помогнал на повече хора, отколкото другите изобщо някога са познавали. Чувате ли какво ви казвам?

— Да.

— Първо действаш, после питаш дали може, ей така правеше той. И в това няма нищо лошо, ако питате мен.

— Същото ли мислите и за Лен Търнър?

Само споменаването на името хвърли сянка върху лицето на Ранд.

— Проблеми ли имате с него? — попита Хънт.

Ранд сви рамене.

— Не го мразя. Просто са от различни породи.

— В какъв смисъл?

— Ами, в смисъл, че Доминик бе един от нас, от народа.

— А Търнър не е, така ли?

Тук последва снизходителна усмивка.

— Поговорете с човека. Много скоро ще разберете.

— Вече говорих и пак ще го направя. Вярвам ви. — Обърна се към посоката, в която Ранд бе погледнал, и най-накрая видя Търнър в малка групичка с други опечалени, потънали в сериозен разговор. — Познавате ли хората с него?

— Някои от тях. Онази едра, хубава жена зад Елън, дето сега говори с него, това е Лорейн Хес, втората след Доминик. До нея е Ал Картър.

— Шофьорът на Доминик.

Ранд кимна.

— Един от многото. Двойката до тях, дето си държат ръцете, това са Джими и Лола Санчес от „Мишън стрийт“.

— Все от хората, свързани с наградата — отбеляза Хънт. — Ще наобиколя натам да кажа здрасти. Приятно ми бе да си поговорим, Сесил. — Направи две крачки, но спря и се обърна. — О, веднага, щом науча нещо за наградата, ще ти се обадя.

Ранд се ухили.

— Ще чакам на телефона.

Хънт приближи групичката около Търнър, но спря и се ослуша. За разлика от зловредната „Градска мълва“, новината за смъртта на Нанси Нешек не бе стигнала до сутрешните вестници и сега основната група професионалисти по благотворителността само обсъждаше слуховете за нея.

— Не зная подробности — говореше Лен Търнър, — нито дали изобщо е вярно. Но чух някой да споменава нещо, докато идвах насам.

Хънт пристъпи напред.

— Извинете, че се намесвам — каза той, — но си позволих да дойда и да се представя.

Всъщност Търнър го представи и запозна с всички. Когато приключи, Хънт каза:

— Без да искам чух какво си говорехте. Боя се, че не е само слух. Нанси Нешек е мъртва.

— Не — възкликна Хес. — Не може да бъде.

Лола Санчес едва промълви:

— О, Боже мой — и сложи ръка на устата си.

Търнър попита Хънт:

— Мислиш ли, че това е свързано с Доминик?

— Как би могло? — попита Хес.

Картър овладяно, но твърдо я хвана за ръката.