— А как не?
— Никой не знае засега — отговори Хънт. — Причината за смъртта е същата. Удар по главата с тъп предмет. Всичко, извън това, са само догадки.
— Значи, твърдиш, че някой я е убил? — попита Търнър.
Хънт кимна.
— Без съмнение.
— Не е за вярване. — Джейми Санчес прегърна с една ръка жена си и я притегли към себе си. Погледна очаквателно към Хънт. — Имате ли представа за какво е всичко това?
— Не — отговори той. — Времето на престъплението предполага връзка със смъртта на господин Комо. Освен другото, тя се е обадила в моя офис в понеделник вечер с въпрос относно наградата.
— Какъв въпрос? — попита Търнър.
— Така и не успя да го зададе. Искаше да говори с мен лично, но не можахме да се срещнем.
— Затова ли ти плащаме? — възкликна Търнър. — За това и за историята в „Кроникъл“ тази сутрин?
Въпросът беше толкова неочакван и враждебен, че за момент Хънт се стъписа. Но не задълго.
— Нищо не знаех за статията на „Градска мълва“, докато не излезе тази сутрин. А дори и да знаех, нямаше да съм в състояние да я спра. Джеф Елиът си пише каквото си иска. Правим онова, за което ни плащате, господин Търнър. Проследяваме уликите, колкото можем по-бързо и ефективно.
Търнър беше бесен.
— Е, господин Хънт, вярвам, че ще направите и другото, за което ви плащаме, а именно, да ни държите добре информирани за напредъка на вашето разследване. Понеже това май почва да става проблем.
Лорейн Хес се намеси.
— Значи казвате, че тези убийства са заради парите? Трябва да са заради парите.
— Нищо подобно не казвам — заяви Хънт. — Не зная заради какво са, макар да смятам, че са свързани.
— Нанси и Доминик се занимаваха със съвсем различни неща, господин Хънт — каза Търнър. — Вие сам казахте, че всяка връзка между тях би била догадка. Нямате ли нещо по-конкретно да ни докладвате за някакъв напредък?
— Не, сър, боя се, че нямам. Получихме много обаждания, проведохме няколко разпита, но не мисля, че полицията е на път да арестува някого. По който и да е от двата случая.
— Но горката Нанси. — Страните на Хес бяха облени в сълзи. — Казвате, че полицаите не са намерили нищо и в нейната къща? Съвсем нищичко? Искам да кажа, ситуацията не е като при Доминик, открит четири дни по-късно да се носи из лагуната. Трябва да има нещичко.
— Не зная — призна Хънт. — Едва снощи откриха тялото. Убеден съм, че още не са успели да пресеят всичко, с което разполагат. Може и да изскочи нещо.
— Толкова е трудно да си го представи човек — обади се Санчес. — Нанси и Доминик бяха последните хора, за които изобщо…
Внезапно той бе прекъснат от нещо, което прозвуча на Хънт като приглушен писък точно зад гърба му.
Обърна се. Все още се намираше само на около метър от Елън Комо, която сега стоеше като закована на място, с протегната напред ръка и поглед, вперен някъде в дъното на залата. Хънт го проследи, но отначало не забеляза нищо необичайно. Голямата тълпа се бе скупчила около една от масите с брошури и картички. Тогава отново чу гласа на Елън:
— Как смее да си показва лицето тук тази уличница! — После повиши още повече глас и без да говори на някого конкретно, а на всички едновременно, продължи: — Изведете я! Изгонете я на улицата, където и е мястото! Веднага я разкарайте оттук! Веднага! Чувате ли ме?
Внезапно притихналата тълпа се раздели на две и отвори коридор през залата. Пред Хънт, застанал точно до Лорейн Хес, се разкри гледката на изключително привлекателна млада жена в семпла черна рокля, подсказваща за страхотно тяло под нея. Тя стоеше съвършено неподвижно, едната и ръка — положена на сърцето. Очите й бяха широко разтворени от изненада, че тази неочаквана реакция е привлякла прожекторите към нея. В резултат на което обаче, ако изобщо бе възможно, тя изглеждаше още по-ослепително.
От другата страна на Хънт Ал Картър произнесе делово:
— Аз ще имам грижата. — И още докато го казваше, отиде да изведе от залата младата жена, която Хънт тутакси разпозна, че е Алиша Торп.
По бронята на „Линкълна“ нямаше и петънце и той блестеше ярко. Черните кожени седалки изглеждаха по същия начин и можеха да минат за чисто нови. В багажника имаше резервна гума, но не и манивела, никакви други инструменти, нито каквото и да било. Изглеждаше, сякаш е бил прахосмукан предния ден. Всички останали не кожени повърхности вътре — табло, волан, — бяха наскоро почистени с препарат, премахващ пръстовите отпечатъци, известен и на ченгетата, и на престъпниците. Русо и Джул гледаха отстрани как криминалистите повдигат стелките на предните седалки, но не откриха нищо отдолу. Преди това бяха огледали с фенерчета навсякъде и бяха обработили с метличките си пространството под предните седалки. Резултатът от цялото упражнение до момента бе един кламер, почти херметически прилепен за колана на шофьора.