Щом той си тръгна, Алиша се обърна към Пар.
— Да се махаме по дяволите оттук.
И те запрепускаха по „Ван Нес“ срещу хапливия северен вятър. Алиша бе паркирала през няколко пресечки и пътят дотам не предразполагаше особено към разговори.
Когато най-накрая и двамата се озоваха в колата, а вратите бяха затръшнати и заключени, те поседяха още една минута в мълчание, дишайки тежко. Алиша порови в чантата си, намери си ключовете, включи двигателя и пусна на най-силна степен парното и вентилатора.
Пар все още бе с дебелата си куртка над костюма и тя до известна степен го бе предпазила от вятъра и студа. Алиша обаче — с тънката си рокля и вълнен шал — триеше ръце нагоре-надолу и си поемаше дълбоко дъх, докато се посъвзе.
Най-накрая тя протегна ръце и ги сложи на волана, обърна се и отправи към Пар извинителна усмивка.
— Съжалявам. Нямах намерение да измръзвам толкова.
— Този път ще ти простя. Добре ли си?
— Да. Просто ми е студено.
— Май не е само това, а? Какво се случи там?
Вместо отговор, тя само поклати глава. Ръцете й тъй силно стиснаха волана на позиция 10:10, че кокалчетата й побеляха. Извърна глава от Пар и затърси пролука в трафика, профучаващ покрай страничното стъкло. Пусна ръчната, рязко превключи на скорост, завъртя волана и отново се огледа.
После внезапно по тялото й сякаш премина студена тръпка или нещо подобно, тя върна на неутрална скорост и пак вдигна ръчната. Втренчи се в някаква точка някъде навън пред нея.
— Шибаната Елън Комо — произнесе.
— Какво за нея?
— Видя ме, побесня и ме изрита оттам. Мисли си, че съм имала нещо с Доминик. — Направи пауза. — Което не е вярно. Благодаря ти, че не попита.
Пар сви рамене.
— Не е моя работа.
— Не съм такъв човек, поне не с женени мъже. Просто не се занимавам с такива неща повече. Само беля си навличаш на главата, нищо повече, нали знаеш?
Пар тихичко се изкиска.
— Разкри ме. Това не ми е големият проблем в живота.
— Доминик така или иначе също не би се ангажирал с подобно нещо, независимо от всичко. Той също не беше такъв човек. И ти го знаеш, нали?
Пар извърна поглед. Скръсти ръце на гърдите си.
— Какво? — попита тя.
— Нищо не съм казал.
— Напротив.
Той се поколеба.
— Хората се променят — отбеляза. — Убеден съм в това. Аз например го направих.
— Какво означава това?
— Означава, че онзи Доминик, когото познавах, може би не е този, Доминик, когото ти си познавала.
Тя свали ръце от волана и ги положи в скута си.
— Казваш ми, че е кръшкал. — Поразителните й зелени очи придобиха стъклен блясък, като че ли в тях почваха да се събират сълзи. Обърна се с лице към него. — Редовно? Често?
Пар сви рамене.
— А ако това е вярно, значи сега не ми вярваш, така ли?
— Чуй ме, скъпа. Ако ми заявиш в лицето, че можеш да ходиш по нагорещени въглени, ще ти повярвам. Казвам само, че за онзи Доминик, когото познавах, би било малко необичайно да не се пробва поне.
Тя помълча един дълъг момент в очакване.
— Мики също ли познаваше този Доминик?
— Мики ли? Не виждам как Мики…
Тя нетърпеливо поклати глава.
— Стига, Джим. Питам те дали и Мики допуска, че съм спала с Доминик. Както всички останали.
— Е, първо, не всички останали мислят така.
— Това не е отговор! — В гласа й се прокрадна паническа нотка. — Каза ли му, че според теб навярно съм го правила?
— По-полека, миличка, по-полека. Аз и Мики никога не сме разговаряли за това. Изобщо. Аз си имах работата при Доминик, а Мики си имаше своя живот. Той никога не е искал мнението ми за нещо, свързано с това, за което говорим в момента, а и аз не бих му казал, защото не знаех нищо. Сега зная, но само защото ти ми каза. И продължава да не е моя работа. Нито пък негова.
— Не. Мисля, че е негова.
— Откъде накъде?
— Просто, защото Мики разследва кой е убил Доминик. А аз вече му казах същото както и на теб: че двамата с Доминик сме били достатъчно близки, но не чак толкова. И ако той си мисли, че това не е истина, то тогава аз не само ще изляза лъжкиня, но и ще се окаже, че имам мотив, разбираш ли?
Пар се пресегна и я потупа по ръката.
— Прекалено го усложняваш, скъпа. Мики не разсъждава толкова сложно. Ако искаш мнението на един старец, ще ти кажа, че Мики мисли за теб и себе си, не за теб и Доминик. И не бих казал, че го виня за това.