Толкова незначително, случайно решение. С толкова огромни последици.
Прозорците на сепаретата в „При Лу Гърка“ бяха високо разположени на западната стена, основата им бе може би на около метър и осемдесет от пода. Необичайният дизайн не бе плод на някакво изопачено или артистично архитектурно решение; от външната страна на сградата всичките шест прозореца бяха на нивото на асфалтовата алея, покрита с отломки и контейнери с отпадъци. Заведението бе разположено наполовина в земята. Посетителите, влизащи през двойната входна врата можеха да поемат или нагоре по стълбите към първия етаж — Гаранционен фонд „Акме“, Флорънс Уорд — нотариус, „Престо диспеч“ — служба за доставка на документи, — или надолу, по осемте, миришещи на амоняк, или по-скоро на урина, стъпала, да преминат през единичната люлееща се врата, тапицирана с червена кожа и да влязат в адската суматоха на Лу — „Отворено от шест до два седем дни в седмицата / Пълен бар / Специалитет на деня“.
Когато влезете, барът се пада вдясно. Ако е по обяд, барът е претъпкан, всички столове са заети, а зад тях стърчат няколко реда правостоящи. Ако идвате за пръв път, забелязвате високите прозорци, под тях шестте старомодни дървени сепарета за по четири човека, окачения акустичен покрит с плочки таван, слабата миризма на препържено олио, соев сос, а може би и на разлята бира. В ресторанта бяха наблъскани двайсет маси-четворки в средата и шест двойки покрай стените и всеки ден от седмицата се сервираха над двеста обяда, което бе още по-забележително, понеже, с изключение на късметлийските бисквитки от време на време, всеки ден менюто се състоеше от едно единствено блюдо — Специалитетът.
Жената на Лу Гърка — Чиу — беше китайка и в продължение на двайсет и пет или повече години тя почиташе техния брачен съюз с изобретяването на ново блюдо кажи-речи всеки Божи ден, при това — базирано на двете им националности. Днешният специалитет например, „Основната пържола на Лу“, беше едновременно типичен и уникален: хлебни джобове, пълнени с яркочервено свинско, печено на барбекю, арпаджик, чесън, соев сос, кисело мляко и парченца люта чушка. Много парченца.
Джул и Русо смучеха със сламки леден чай, седнали един срещу друг в едно от сепаретата.
Русо остави чашата си, преглътна и подуха с уста няколко пъти.
— Мамка му — каза тя. — И Лу казва на това „малко люто“? Ще ми се да разбера какво е много люто тогава. Това нещо е огън.
Джул отвори капака на малкото бурканче с чисто люто семе в олио.
— Ако искаш да се захванеш сериозно, сложи си от това. Тогава става люто.
— Ще пропусна. — Русо отпи отново и потри устни. — Наистина. Мамка му.
— Това вече го каза.
— Това е двоен „мамка му“ хлебен джоб.
Джул отхапа още една хапка, задъвка самодоволно и без предисловие премина на друга тема.
— И какво лошо има? Само ще поговорим с нея.
— Не сме сигурни, че това е нейният шал, Девин.
Джул сви рамене, отпи от чая и отново сви рамене.
— Ще я питаме. Ще й покажем прекрасната цветна снимка, която ти направи и ще попитаме прекрасната госпожица Торп, дали е виждала това нещо преди. Ако каже не, продължаваме да търсим, може да питаме други хора, дали не са виждали нея или някой друг да го носи. От друга страна, ако каже да, правим стъпка напред.
— Даже и в това не съм сигурна.
— Така ли? И защо, за Бога?
— Защото, дори и да е неин, не сме сигурни дали спермата е негова.
— Така е. Но след няколко дни ще знаем. В такъв случай?
— В такъв случай, ти май искаш да изградиш случая, вървейки от една съмнителна улика към друга. Наистина ли не го разбираш?
— Разбирам какво ми казваш, да. Първо намираме манивелата. Знаем, че на нея е косъмът на Комо, но не сме сигурни, дали тя е от неговата лимузина, макар че такава липсва там. Така ли е? Така е. По света има много манивели. Правдоподобно, но не струва като доказателство. Затова претърсваме лимузината и познай какво? Намираме шала. И разбира се, той може да не е на това момиче Торп, или пък мъжествената течност по него да не е на Комо, но…
— Господи, Дев, не можеш ли просто да кажеш „сперма“?
— Съмнявам се. Не казвам „сперма“, дори когато говоря с Кони.
— А как тогава… не, няма значение. Забрави, че питах. Продължавай.
— Та, казвам, че на теория съм съгласен с теб. Разполагаме с толкова много неща, които не знаем със сигурност. Може и да е, ама може и да не е. Манивелата, лимузината, шалът, дето може и да не е неин, спермата — виждаш ли, казвам го, — дето може да не е негова. Но нека да допуснем — само да допуснем, — че всички отделни детайли се обърнат в посоката, която следвам. Искам да кажа, окаже се, че манивелата е от неговата лимузина. Шалът е неин, спермата — негова. Тогава ще излезе, че тя определено ни е излъгала, което пък ни казва нещо ново, не е ли така? Сега, добави и това, че е имала ежедневен достъп до лимузината, че той я е уволнил в същия ден…