Но това не стана причина който и да било от тримата да се забърза.
Щом влязоха и затвориха вратата, Алиша светна лампата, завъртя термостата и се обърна.
— Само ще отида да си сложа един пуловер, ако не възразявате. — Тя прекоси стаята, свали един яркозелен плетен пуловер от кука на стената и го навлече през главата си. Върна се, отиде до масата, издърпа си стол и им направи знак да сторят същото.
Всички седнаха.
— След около час и половина трябва да съм на работа. Да се обадя ли да кажа, че ще закъснея?
Джул и Русо си размениха погледи и Русо каза:
— Не мисля, че ще се забавим толкова, но ако стане късно, ще имате тази възможност. Става ли?
— Чудесно. — Тя погледна от единия към другия инспектор. — И така. — Пое си дъх. — Какво мога да направя за вас?
— Ами — започна Джул, — както вече казах, имаме да ви зададем още няколко въпроса.
— За господин Комо ли?
Станала сериозна, Русо кимна.
— За него, както и за още няколко други неща.
— Заподозряна ли съм в нещо? — попита Алиша.
Отговори Джул:
— Все още нямаме истински заподозрени, госпожице Торп. На този етап се опитваме да уточним и попълним някои празноти. Надяваме се вие да можете да ни помогнете.
— Значи не съм арестувана?
— Абсолютно не — заяви Джул. — Изобщо не сте длъжна да разговаряте с нас и можете да прекъснете този разговор по което и да е време.
— Значи не се налага да викам адвокат?
Русо се насили да изобрази съзаклятническа усмивка.
— Ако искате да си повикате адвокат, Алиша, това е ваше право — увери я тя. — Можем да го почакаме тук или пък да си уговорим среща по-късно. Но се надяваме по-бързо да напреднем по този случай и си помислихме, че ще искате да ни помогнете да заловим убиеца на господин Комо.
— Няма да ни отнеме повече от половин час — добави Джул. — Може и по-малко.
— Добре — съгласи се Алиша. — В такъв случай…
— Чудесно. Благодаря ви. — Джул извади джобния си касетофон и го постави на масата помежду им. — Ще записваме казаното, за да изготвим точен доклад. Направихме го и миналия път, помните ли?
— Да.
— Добре. — Джул се отдръпна от масата и се облегна назад на дървения стол. Кръстоса крак върху крак, езикът на тялото му ясно показваше, че не представлява заплаха нито за Алиша, нито за някой друг. — Извинявам се, ако отново питаме нещо, което сме обсъждали миналия път, но вече разговаряхме с много хора и понякога губим следите откъде тръгва дадена информация.
Това си беше чиста глупост и Джул го знаеше. Всъщност се надяваше Алиша да изпадне в противоречие с по-ранните си отговори и така да им даде съществено преимущество. И разбира се, ако Алиша бе избрала да почака и да говори с адвокат, тя щеше да го знае. Но вече нищо не можеше да направи. Изглежда, че дори и не подозираше, че това може да се окаже проблем.
— В такъв случай — започна Джул, — вие сте шофирали за господин Комо колко време?
Редувайки се, Джул и Русо я преведоха през повечето от предишните й показания — службата й в „Сънсет“, задълженията й като шофьор на Комо, мнението й за някои от другите ключови членове на персонала в кампуса „Ортега“ и накрая стигнаха до личните й отношения с нейния шеф, на което тя отговори както винаги досега. Били са близки приятели, но не интимни.
Джул продължи небрежно.
— Значи, още веднъж, не сте имали никаква физическа връзка с господин Комо?
— Не.
— Никога не сте го целували?
Тя се поколеба.
— Не и по някакъв романтичен начин, не.
Русо се хвана за разликата.
— По какъв друг начин сте го целували тогава?
Алиша показа първи признаци на истинско притеснение, въздишка и леко набръчкване около устните.
— По-скоро лека целувка по страните понякога, когато го видех за пръв път или си тръгвах.
— И в двата случая ли? — попита Русо.
— Понякога.
Русо не искаше да изостави темата.
— Обикновено?
Алиша отново помълча, после кимна и каза:
— Към края да. Повечето дни. Точно както правят приятелите. Може би по една лека прегръдка и целувка за здрасти.
— Значи и прегръдка, и целувка? — настоя Джул.
— Не голяма прегръдка. Наистина съвсем като поздрав или довиждане. — Тя се втренчи последователно в двамата инспектори. — Хайде де. Знаете какво имам предвид. Обикновено си разменяхме целувка за здравей и довиждане, точно както правя с брат ми. Нямаше нищо сексуално. Бяхме станали приятели, това е всичко.