— И за тази цел — поде Русо, — чудя се, дали ще ни кажете какво сте правили последния понеделник вечер?
Ако въпросът трябваше да я разтърси, той го постигна почти до точката на паниката. Устата на Алиша се изви надолу, веждите й се сключиха над очите. Тя погледна към Джул, сякаш да провери, дали наистина това искат да знаят.
— Понеделник вечер преди една седмица? — попита тя. — Нощта преди Доминик да бъде убит?
— Не — търпеливо поясни Русо. — Последният понеделник, преди две нощи.
— Преди две нощи? Защо?
Джул отново бе нахлузил професионалната си физиономия.
— Ако може просто да отговорите на въпроса, Алиша.
Професионалният тон постигна целта си и Алиша се облегна покорно назад, стиснала ръце в скута си.
— Понеделник вечер, понеделник вечер. Във вторник бях у приятели на вечеря, а в понеделник… о, сетих се. В понеделник спах в колата си долу на плажа. „Оушън бийч“. Исках да карам сърф във вторник сутринта.
— И сте била в колата си сама? — попита Русо.
— Да.
— А от колко часа?
— Не помня точно. Ядох пица с приятелката ми Даниел в „Джорджос“. На „Клемент“. Струва ми се, че си тръгнах към десет.
— И сте отишли на плажа? — попита Русо.
— Точно така.
— Там говорили ли сте с някого? — попита Джул. — Да е имало лагеруващи тази нощ?
Алиша поклати глава.
— Отидох да спя в колата ми. Имам си един дюшек вътре и спален чувал. Исках да стана рано. Какво се е случило в понеделник вечер?
Русо отново пренебрегна въпроса и и хвърли остър поглед към Джул. После бръкна под сакото си и извади от вътрешния си джоб цветна снимка. Постави я на масата пред Алиша.
— Познавате ли това? — попита тя.
Очите на Алиша леко се оживиха, после се обърнаха към Русо.
— Да. Това е моят шал. Изгубих го преди няколко седмици. Къде го намерихте?
— Казва се Линда Колорес — Тамара настани Хънт в единствения стол срещу нея на рецепцията веднага, щом той се върна в офиса. — Затварящата дама.
— Напълно бях забравил за нея — призна той. — Какво имаше да каже?
— Много, бих казала. Била е при Двореца в нощта, когато господин Комо е бил убит. Някъде към десет — десет и половина. Просто се разхождала сама след вечеря по пътеката покрай лагуната и точно пред нея двама души са се карали.
— Кажи ми, че ги е видяла.
— Ще ми се да можех, но не ги е видяла. Те били зад мястото, където пътеката извива в края на дясно, близо до мястото, където Мики намери тялото. Но работата е там, че ги е чула и то съвсем ясно.
— Добре.
— Мъж и жена. Мъжът казал на жената, че не я обича повече. После се чуло нещо, като че ли тя го ударила. Нещо като напрегнато пъшкане и нещо като болезнен звук.
— Тя какво направила тогава? Твоята свидетелка.
— Уплашила се, обърнала се и си тръгнала, колкото се може по-бързо и тихо.
— Докато нашата убийца — каза Хънт, — се уверила, че Комо е мъртъв, завлякла го в лагуната и го навряла в коренаците.
— Линда не знаеше нищо за това, но бих казала, че вероятно така е станало.
— И аз така мисля.
— Както и да е — заключи Тамара. — Не зная, дали това ни казва нещо, което вече да не знаем или поне да предполагаме, но по някакъв начин ми изглежда важно.
— Дяволски важно е — увери я Хънт. — Дори и само, защото наистина показва края. Ако Комо е бил убит тъкмо тогава.
— На Линда така й прозвучало.
— А ако случаят е такъв, значи не е заради проблемите с паричните фондове, нали? Въпреки онова, в което ме убеждава Джина.
— Също така — добави Тамара, — значи че не е мъж.
— Може би. Не и ако нашата жена тук не е ударила Комо, а после да е повикала някого да го довърши.
— Значи стават двама?
— Не е много вероятно, признавам, но не е и невъзможно. Алиша и брат й…
— Не, Уайът, не.
— Казвам само… — Тогава обаче в ума му изскочиха други възможности — Елън Комо и Ал Картър или Елън Комо и Лен Търнър; или дори Нанси Нешек и съучастник, който впоследствие е убил и нея. Пак се върна на Алиша и… кажи-речи всеки мъж, който би направил всичко за нея и каквото пожелае. А дори и след краткия поглед, който й бе хвърлил на погребението, Хънт прецени, че в това число навярно е по-голямата част от познатия му свят.
23.
Ако Мики бе завил на ляво, т.е. на юг по „Потреро“, той щеше да стигне до Цезар Шавез Драйв само след няколко пресечки, после веднага щеше да хване отбивката за 101 Север и да се върне до гаража на „Стоктън“ през изхода на „Пета“ улица тъкмо по времето, когато предполагаше, че Уайът щеше да се връща от погребалната служба. Щяха да хапнат някъде, да си сравнят бележките от сутрешните приключения и да развият план за остатъка от деня или дори седмицата.