Тамара пламна.
— Дори теб? Все си мисля, че ако в това уравнение има „дори“, то е „дори“ мен.
— Добре. Признавам ти го. Но не там е смисълът. А в това, дали Мики не е сляп за истината по отношение на някого, за когото очевидно го е грижа. И ако е така, какво да направя по този въпрос.
— А сигурен ли си, че ти знаеш истината?
— Не. По принцип не. Но зная някои истини или вероятни истини и току-що научих още няколко такива. Искаш ли да ги чуеш?
Все още отдръпната от бюрото си, непреклонно стиснала устни, Тамара скръсти ръце.
— Давай.
— Добре. Да започнем с връзката й с Комо. Тя признава, че са били близки. Всъщност, доста близки. Госпожа Комо твърди, че е било повече от това — Доминик бил влюбен в нея. Той го признал. Но дори и да не беше признал, хванали са ги в офиса му.
— Не, не са.
— Госпожа Комо твърди, че са. Лорейн Хес твърди същото. Наричаме това потвърждение. Но и без него, според мен, мъж като Доминик не се влюбва в някого, ако помежду им няма нещо физическо. Приемаш ли това?
— Слушам те.
— Добре. Знаем, че намерената манивела, вероятно от лимузината, е оръдието на убийството. Знаем, че Алиша е имала достъп до нея по което си време иска. След това, от днешната ти свидетелка — Затварящата дама — научихме, че двама души, мъж и жена, са имали тежък скандал горе-долу по същото време и на същото място, където Доминик е бил нападнат. Така ли е? Така е. После пък, тази сутрин, само преди час, аз разговарям с Ал Картър и дори не го питам нищо за госпожица Торп, а той по собствено желание ми дава информация, която директно потвърждава историята на госпожа Комо, че Доминик я е уволнил в същия вторник, денят, в които е бил убит. Когато разговаряхме тук сутринта, това не го знаехме. Имахме само думата на Елън. Но сега, с показанията на Картър…
— Тя какво казва? Алиша. Когато Джул е говорил с нея.
— Какво мислиш? Отрича.
— И според теб лъже?
— Според мен Ал Картър и Елън Комо не са си измислили независимо един от друг еднаква история, така да го кажем. Не бихме ги определили като най-близки приятели, нали така? Няма данни дори да са разговаряли помежду си някога.
Тамара просто сви рамене.
— Какво друго?
— Ами, след като питаш, последното от Девин е, че под задната седалка на лимузината са намерили шап, целият в сперма. Шалът е неин. Тя си е признала. Бил е пъхнат под седалката.
Тамара отпусна ръце. Опипа корема си и го притисна няколко пъти.
— Не исках с това да ти причинявам стомашни болки, Там. Но не ми се иска ти и Мик да си мислите, че сте длъжни да я подкрепяте, защото сте станали близки, откакто е почнало разследването. А също, да си припомним понеделник вечер. Спала е в колата си на четиристотин метра от дома на Нанси Нешек. — Той отново седна на бюрото. — Не казвам, че го е направила. Не още. Макар че Дев и Сара са доста близо до това. Казвам само, че ще сме глупаци — всички ние, — ако просто пренебрегнем тези факти.
Сега Тамара отпусна ръце в скута си. Нещо бе притиснало раменете й, а очите й се взираха в нищото.
— Мики знае ли всичко това?
Хънт поклати глава.
— Не и, което научих през последния час и нещо. Информацията от Картър и Девин. Опитах да му звънна, но телефонът му е изключен. Сигурно още е в Убежището. Оставих му съобщение, но само да се обади. Мислех да му го кажа, както го казах и на теб, лично. Да видя как ще го приеме.
Тамара тежко издиша.
— А какво ще кажеш за всичките работи около паричните фондове? Не говори ли и с тези хора на погребението? Имат ли алибита за понеделник?
Стегнатите мускули на лицето на Хънт се поотпуснаха. Той едва привдигна ъгълчетата на устата си.
— Е, това е другата причина да не съм на сто процента на страната на Девин и Сара за госпожица Торп засега. Не съм елиминирал доста други хора. Но ще ти кажа едно — този Лен Търнър е страшна работа.
— Говори ли отново с него?
— О, да. Определено.
— Пита ли го за понеделник вечер?
— В интерес на истината, да.
— И?
— И, питах и не получих отговор. Нито от него, нито от който и да било друг.
— Защо не?
— Защото той ме отряза.
— Ами Елън?
— Какво за нея?
— Уайът? Понеделник вечер?
Хънт срещна погледа й и поклати разочаровано глава.
— Не.
— Какво не?
— Не. Изобщо не съм говорил с нея. Дори не съм си го и помислял.