По някакъв начин Ал — или може би просто обстоятелствата, — ги бяха въздържали засега, а и онова, което каза на Хънт за Торп, също щеше да ги забави за още няколко дни. Не му харесваше да погоди това на момичето, нито пък да се намърдва сред свидетелите на който и да е етап, но реално погледнато, какъв друг избор имаше?
Междувременно, през последните четири дни той непрекъснато мислеше за това и бе стигнал до извода, че му трябва някаква много сигурна застраховка. И най-накрая реши, че има работещ план.
Сега седеше сам в най-задното сепаре с една очукана чаша димящо кафе в „Мис Картърс мъдхаус“ на улица „Калифорния“. Семейство Картър, които държаха това заведение от години, нямаха роднинска връзка с Ал. Щом вратата се отвори, той вдигна ръка и привлече погледа на току-що влязлата двойка — неговият по-млад брат Мо и жена му Раи. Те се отправиха към дъното, поздравявайки познатите си в шумното кафене. Бяха женени от седемнайсет години, нямаха деца и бяха редовни посетители тук. Също така бяха уважавани граждани — решаващо обстоятелство за днешната му цел, — собственици на „Абъни емъри“, салон за солариум и маникюр през няколко входа надолу в центъра „Лаурел“. Докато стигнат до него, Ал се измъкна от сепарето и стана прав. Той поздрави Мо с топло потупване по гърдите, а Раи със скромна прегръдка и въздушна целувка до ухото.
Дъщерята на първоначалната госпожа Картър — Пени — сложи още две напукани керамични чаши за кафе (екстравагантната запазена марка на заведението), малки панички и голямо парче кекс с канела и кафе пред Мо и Раи, преди те дори да са разгънали салфетките си. Бъбреха незначителни неща, случайни и леки, докато Пени се суетеше и вземаше поръчките. Седнал в единия край на сепарето, Ал си поръча хамбургер и млечен шейк, а брат му и сестра му от другата страна казаха, че ще си разделят порция макарони със сирене и зелена салата с домати. Още докато поръчваше, Мо разряза кекса и сервира първо на жена си, после на себе си.
Пени отиде да изпълни поръчката, а Мо лапна една хапка от кекса, отпи от чашата си, постави я обратно и вдигна вежди. Въпрос.
Но сега, когато времето бе дошло, решителността на Ал бе почнала да отслабва. Той се засмя, за да прикрие смущението си — истинско беше, — остави и своята чаша на масата и я завъртя няколко пъти.
— Страхотно е, че дойдохте.
Раи, слабичка и хубавка, му отправи мила усмивка, от която лицето и се оживи и се превърна в произведение на красотата.
— Съвсем не ни затрудни, Ал. — После, малко по-сериозно: — Какво те тревожи, братко? Тази работа с Доминик ли?
— Освен останалото.
— Какво друго?
— Ами, и тази жена Нешек.
— Не я зная — каза брат му.
— От хората на Доминик. И тя е убита, последния понеделник през нощта.
— Мили Боже — възкликна Раи. — Вече двама?
— Двама — потвърди Картър.
Мо се приведе над кафето и кекса си, сложи ръце на масата и подпря лицето си с две ръце. Ръбът над веждите му бе подчертан, почти надвиснал.
— Да не са те заподозрели?
Картър дълбоко въздъхна.
— Не още, Мо, братче, не още.
— Но се притесняваш? — попита Раи.
Картър закима надолу-нагоре с глава.
— Напоследък това май е постоянното ми състояние.
— А какво имат срещу теб? — попита Мо.
— Нищо. Няма какво да имат. — Той срещна погледите им, един след друг. — Кълна се и пред двама ви. Няма какво.
Раи протегна ръка през масата и докосна тази на Картър.
— Добре, миличък, тогава защо се безпокоиш?
Нещо изгъргори в гърлото му, сякаш се смееше, но в очите му нямаше нищо весело.
— И още питаш?
Тя наведе очи и побутна кекса си с дългите си нокти.
— Не, като се замисля, не. Мислиш ли, че го правят отново?
— Последният път го направиха — заяви Картър. — Три години и половина за престъпление, което не съм извършил.
С обичайната си неохота брат му произнесе:
— Стига, Ал. Не че и ти не си вършил глупости.
— Добре, приемам — съгласи се Картър. — Бях тъпо хлапе. Не бях ангел. Може още да не съм, но гледам да не се цапам. И съм дяволски сигурен, че не съм убил господин Комо или когото и да било другиго. Каквото и да съм вършил преди, платил съм си за него. Обаче тази работа не би трябвало да е така. И вие го знаете. Човек би трябвало да влиза в затвора за нещо, което действително е направил. Последният път пропуснаха тази малка подробност. Никога не съм доближавал онзи магазин за алкохол и…