— Ще им кажа, Раи — Картър предпазливо си пое дъх, — че съм бил с теб. Затова и не съм могъл да им кажа истината първият път, когато са ме попитали. Не съм искал това да стига до Мо. Не съм могъл да го допусна.
Сега Раи се бе смръщила също като съпруга си.
— И тогава те ще питат мен. И какво?
— Тогава те най-вероятно няма и да питат, но ако го направят, ще им кажеш, че да, била си с мен. Мо си е бил вкъщи, пиел си е бирата, гледал си е мача, ти си му казала, че излизаш с приятелки от литературния клуб, каквото и да е. Но всъщност си дошла у нас и си останала до късно. — Той отново отпи от млечния си шейк. — Мислите ли — и двамата, — че бихте се наели с това? И да помогнете брат ви да не го върнат зад решетките?
25.
Тамара бе уредила предварителна среща за одобряване на персонала по-рано през деня, но в 3:30 следобед Хънт все още бе по средата на допълнителната си среща с хората на „Уилард-Уайт“ — Уил, Глория и трима от служителите им — и им разясняваше задачите, които искаше да свършат за неговите клиенти от юридическите фирми през следващите една-две седмици. Всички бяха натъпкани в тесния му кабинет в дъното, шефовете на дървени столове с високи облегалки, а останалите, насядали по шкафчетата. Макар да бе казал на Тамара да отлага всички разговори за след срещата, телефонът на бюрото му внезапно звънна, той се взря в него, после се извини и го вдигна.
Мики бе подпрян в изправено положение на легло в двойна стая в Общинската болница. Ребрата му бяха бинтовани. Лявата му ръка бе гипсирана. Кожата около лявото му око бе подута и потъмняла. Макар и замаян от болкоуспокояващите, иначе се чувстваше сравнително добре, дори успя да се усмихне слабо, щом видя сестра си и Хънт зад нея.
— Трябваше да видите другия — каза и се намръщи.
Обясни им, че заради раната на главата искали да го задържат за през нощта за наблюдение, но той бил сигурен, че за отрицателно време ще се оправи. Сподели, че всъщност бил извадил късмет — първо, че не е убит, и второ, дошли някакви ченгета и му казали, че жената, която го блъснала и която била изцяло и безспорно виновна, имала пълна застраховка. Сигурно щели да му дадат прилична кола втора употреба на мястото на тотално разбитото му камаро, а и поне част, ако не цялата болнична сметка, щяла да бъде платена. Можело дори да не се наложи да прибягват до застраховката, която имаше по линия на бизнеса на Хънт. Ако всичко вървяло добре, на следващия ден щели да го пуснат — Тамара можела да го вземе със стария фолксваген, който не била карала от шест месеца — и дори можело да се върне на работа следобеда.
— Не насилвай съдбата — предупреди го Хънт. — Когато се почувстваш по-добре.
После Мики поиска да разкаже на Хънт какво бе научил при посещението си в Убежището сутринта и го попита дали знае, че много от учредителите на наградата, включително и Нанси Нешек, всъщност са били на среща на „Обществото на възможностите“ в понеделник вечер в сградата на общината.
— Това стана ясно на погребението — отговори Хънт. — Макар че всички се престараха да изтъкват, че не били чували за смъртта на Нешек.
— Мислиш ли, че са се престрували? — попита Мики.
Хънт сви рамене.
— Трудно е да се каже. — Той им предаде почти дума по дума реакцията на всеки един при съобщението му за нейното убийство — Търнър, Хес, Картър, Джейми и Лола Санчес — това не отне много време, — после си пое дълбоко дъх и се зае с онова, което избягваше до момента. — Но извън тях, в действителност имаше ново развитие.
— Което няма да ти хареса много — добави Тамара.
— Какво?
Хънт му предаде последните новини за Алиша и Мики повдигна същите възражения, както Тамара по-рано.
— Вижте, зная как се чувствате двамата — отговори Хънт. — Но трябва да призная, че на този етап Девин и Сара я мислят за главна заподозряна. С това трябва и двамата да сте наясно. По-умно ще е, ако и ние мислим така. Поне докато не попаднем на нещо, което категорично да я оневини. — Погледът на Хънт се премести от Мики към сестра му. — Мислите ли, че можем да го направим?
— Можем да опитаме — каза накрая Тамара, огъвайки се под натиска на погледа му.
Хънт се обърна и се приведе към леглото.
— Ами ти, Мик? Мик?
Но очите на Мики бяха затворени, а дишането му равномерно. В крайна сметка болкоуспокоителните като че ли бяха взели връх и той бе заспал.
В шест и няколко минути Тамара каза довиждане на Хънт, слезе от колата, с която той я бе докарал вкъщи, отвори входната врата на тяхната сграда, провери си пощата — предимно неща за изхвърляне, освен сметката за тока и газта и последния брой на „Гурме“ — и изкачи стъпалата до техния апартамент. Отключи си и изпя поздрав, но не твърде силно, понеже дядо й имаше обичай да си подремва.