Планът му най-накрая се оформи и по неговите указания тя подкара по магистрала 280 към изхода на „Шеста“ улица, зави надясно по „Бренън“, после направи обратен завой и спря до наклонения бордюр пред един промишлен гараж с ролетна врата и съвършено тъмен склад. Мики излезе на хапливия нощен въздух и натисна звънеца върху кутията на металната врата до входа за гаража.
Никой не отговори и той се върна при колата. Каза на Алиша да свие надясно зад следващия ъгъл и веднага да направи още един десен завой по алеята зад „Бренан“. Тя отиде там и спря до ниска площадка и тъмна врата, която Мики знаеше, че през деня е яркооранжева. Лампата над вратата, както и тези, наредени високо горе по стената, не светеха. Но Мики знаеше какво прави, той слезе отново от колата и намери ключа точно, където очакваше — пъхнат в кутийка, хваната с магнит високо от вътрешната страна на една вентилационна тръба откъм площадката.
Каза на Алиша да почака там. После отвори вратата и влезе в склада на Хънт в жилищната му част. Дезактивира алармата, светна лампите и мина през кухнята, кабинета, коридора пред спалнята, след което излезе на обширния баскетболен корт, пресече до вратата, съседна на гаража и я отключи. Върна се по стъпките си и въпреки куцането, след секунди бе отново в колата на Алиша. Упъти я надолу към края на алеята, пак завиха два пъти надясно и се върнаха на „Бренън“, тя почака до тротоара, докато той отново се вмъкна вътре и натисна бутона за вдигане вратата на гаража. Вкара колата, намести я така, че да не е на пътя на купъра на Уайът и спуснаха обратно ролетната врата.
Алиша излезе от колата и остана безмълвна. Завъртя се във всички посоки и огледа баскетболното игрище, китарите, аудиосистемите, компютрите до отсрещната стена.
— Къде сме? — попита накрая.
— Шефът ми живее тук. Доста е готино, нали?
— Невероятно.
Може и да беше невероятно, но бе също така много студено в тази част на склада, затова само след минута те влязоха в жилищната част, където температурата бе около 21 градуса. Алиша се настани на един хромиран кожен стол в кабинета, а Мики отиде да вземе две бири от хладилника на Хънт. Донесе две бутилки „Пилзен“ и тирбушон с отварачка.
— И аз мога да ги отворя, но се обзалагам, че на теб ще ти е по-лесно.
— И аз така се обзалагам. — Тя отвори двете бутилки, подаде едната на Мики, който внимателно приседна на кожения диван. — Е, пропускам ли нещо? — попита Алиша. — Шефът ти знаеше ли, че ще дойдем тук?
Мики надигна своята бутилка.
— Не виждам как би могъл, след като и аз самият не подозирах допреди половин час.
— Но…
— Да, зная. Би могло да се окаже проблем, но не мисля. Уайът е добро момче и е на правилната страна. Освен това, и то е много по-важно, на Джул никога няма да му хрумне, че ще те скрие тук. Не и без да му каже. А поне, докато не издадат заповед за задържането ти, в това няма нищо незаконно. Можеш да стоиш, където си поискаш.
— Значи, оставаме тук?
— Такъв е моят план. — Мики отпи още от бирата си. — Поне за няколко дни. Тук е най-безопасното място, за което се сещам. Пък и така колата ти не е на улицата. Следователно, си изчезнала.
— Малко е плашещо.
— Може би. Но е много по-безопасно за теб. И не само, заради Джул.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че някой е убил Доминик и Нешек. Ако знаят, че си заподозряна и да кажем се окажеш мъртва, и изглежда като самоубийство, е, това няма ли да е много удобно?
— Сега пък ти ме плашиш.
— Да, но това е една от причините, поради които реших да дойдем тук. Тук си в безопасност. От всички.
Алиша премисля думите му за един дълъг момент.
— А господин Хънт кога ще се прибере вкъщи?
— Не зная. По някое време.
— Не искаш ли да му се обадиш и да му оставиш съобщение, че сме тук?
— Не — отговори Мики. Не му се щеше да даде на Хънт възможност да им заповяда да се махнат — което не бе изключено, — преди да е имал шанса да защити позицията си. — Може би ще е по-добре да го изненадаме.