— На всички въпроси? — попита ехидно Марли.
Адрастъс се усмихна.
— Научихме се да не задаваме въпроси, за които няма отговор.
— И резултатът е екологично равновесие — вметна Марли.
— Правилно, но то е специално. Всички събития на Земята са вече балансирани, но скъпо заплатени. След временно разстройване равновесието бе възстановено чрез глад, епидемии, драстични климатични изменения. Сега успяваме да го държим постоянно чрез ежедневни промени. Не допускаме дисбалансът да достигне застрашаващи размери.
— Спомням си, че веднъж ти каза: „Най-голямото достижение за човека е балансираната екология“ — отбеляза Марли.
— Приписват ми тези думи.
— Има ги на стената зад гърба ти.
— Изписани са само три думи — поправи го сухо Адрастъс. Там, като жив, просветваше част от надпис: „Най-голямото достижение…“
— Не е необходимо да допълваш изречението.
— Какво друго те интересува?
— Мога ли да постоя малко при теб и да погледам как работиш?
— Поставяш ме в позицията на някакъв много известен чиновник?
— Не мисля така. Имаш ли някаква запланувана среща, на която бих могъл да присъствам?
— За днес е само една. Младеж на име Тансониа — един от хората ни на Луната. Може да останеш.
— Искаш да кажеш…
— Да, от лунните ни лаборатории. Благодаря на небесата за тях. Ако техните експерименти се провеждаха на Земята, щяхме да имаме доста проблеми с екологията.
— Имаш предвид ядрени опити и радиационно замърсяване?
— Имам предвид много неща.
Изражението на Лу Тансониа бе смесица от зле прикрити възбуда и тревога.
— Радвам се, че имам възможност да се срещна с вас, господин Секретар — задъхано изрече той. Не успяваше да се аклиматизира към земната гравитация.
— Съжалявам, че не осъществихме срещата по-рано — отговори спокойно Адрастъс. — До мен достигнаха отлични рапорти за Вашата работа. Това е господин Ян Марли — писател, отразяващ научните достижения. Той няма да ни безпокои.
Лу погледна писателя и кимна. После се обърна нетърпеливо към Адрастъс.
— Господин Секретар…
— Моля, седнете — прекъсна го домакинът.
Лу се подчини на поканата. В движението му се забеляза обичайната тромавост на човек, непривикнал към земните условия на живот.
— Господин Секретар, дойдох при вас с молба да разгледате моето изложение относно числе…
— Запознат съм с него.
— Вече сте го прочел?
— Не аз. Компютърът го направи. То е отхвърлено.
— Така ли? Но аз се обръщам към вас!
Адрастъс се усмихна и поклати глава.
— Искате прекалено много от мен. Не знам как бих събрал кураж да противореча на компютъра.
— Но трябва да го направите — каза разгорещено младежът. — Моята област е генното инженерство.
— Известно ми е.
Младият човек не обръщаше внимание на прекъсванията.
— Генното инженерство подпомага медицината — продължи разпалено той. — Според мен това не е правилно!
— Странно, че мислите така. Имате медицинско образование и впечатляващи резултати в областта на генетиката. Информиран съм, че за две години сте постигнали забележителни резултати в лечението на диабета.
— Да, но не това ме вълнува. Нека някой друг продължи в тази насока. Елиминирането на диабета означава увеличаване на земната популация, а това не е моята цел.
— За вас човешкият живот няма стойност?
— Не съвсем. Земята е достатъчно пренаселена.
— Известно ми е, че някои разсъждават така.
— И Вие сте един от тях, господин Секретар. Чел съм Ваши статии по проблема. За всеки мислещ човек, а за Вас най-много, е ясно какви ще бъдат последиците. Пренаселеността означава дискомфорт. Заповядай на тълпата да седне и всички ще го направят едновременно. Прекалената гъстота предполага придвижването единствено под строй. Това представлява сега човечеството — сляпо маршируваща маса, която няма представа накъде върви и защо.
— Колко пъти репетирахте тази реч, господин Тансониа?
Лу се изчерви.
— В същото време останалите жизнени форми намаляват своята численост. Изключвам растенията, които ни служат за храна. Екологията се опростява с всяка измината година.
— Но остава балансирана.
— В същото време лишена от цвят и разнообразие. Ние дори не знаем колко стабилно е постигнатото равновесие. Приемама баланса само, защото той е единственото, което притежаваме.
— Какво бихте направили вие?
— Попитайте компютъра, отхвърлил моя проект. Искам да стартираме програма за генно моделиране на огромно разнообразие видове — от червеи до бозайници. Трябва да създадем нови модификации, преди старите да са изчезнали напълно.