Той намести ремъка, докато други каубои удържаха бика, стиснали изопнатите въжета под корема му. Люк сви ръка в юмрук и се намести върху бика. Коментаторите се опитваха да надвикат гълчавата.
„Люк Колинс финишира трети в Големия турнир на професионалните ездачи на бикове и се смята за един от най-добрите ездачи в света, но никога не е яздил този бик.“
„Малцина са го яздили, Клинт. Биг Агли Критър е излизал на арената само два пъти. Миналата година го избраха за Бик на годината. Силно, зло животно. Ако Люк се задържи на гърба му, със сигурност ще получи над деветдесет точки.“
„Подготвя се…“
Люк сякаш застина, но само за миг. Вратата се отвори рязко и публиката нададе рев.
Бикът се спусна напред, разтърси глава и задните му крака подскочиха във въздуха. Извъртя се наляво и после буквално полетя във въздуха, отлепил и четирите си крака от земята. В следния миг внезапно се завъртя в обратната посока. Бяха минали четири секунди. Зрителите крещяха неистово.
„Ще успее!“ — извика един от коментаторите.
В същия момент София видя как Люк полита напред, а бикът отмята глава назад.
Ударът беше ужасен. Главата на Люк се отметна назад като гумена топка.
„Леле боже!“
Тялото на младия мъж се отпусна и той се свлече от бика. Ръката му остана заплетена в ремъка.
Бикът продължи да рита и да се върти като побеснял, яростно и безмилостно. Люк подскачаше насам-натам като парцалена кукла, а краката му чертаеха бразди по арената.
Няколко каубои се втурнаха към бика да освободят Люк, но животното спря да се върти, наведе рога и се спусна срещу натрапниците, отхвърляйки единия настрана като перце. Друг каубой се опита да освободи китката на Люк от ремъка, но не успя. Трети подскочи и се задържа достатъчно, тичайки до бика, та да разкопчае ремъка. Люк се свлече в пръстта, проснат по корем, безжизнен, а каубоят побягна.
„Ранен е! Трябва да го изнесат от арената!“
Бикът продължи да беснее. Сякаш осъзнал, че се е отървал от ездача, но разярен, че Люк се е осмелил да го възседне, той се насочи към него, без да поглежда каубоите, които се опитваха да му отвлекат вниманието. Засили се и заби рога в тялото на Люк с убийствена злост. Двама каубои го заудряха с юмруци, но той продължи да мушка жертвата си с масивните си рога. После размаха копита и започна да го тъпче. Да се върти и да го тъпче.
Занемяла от ужас, София чу как коментаторът изкрещя: „Махнете го от него!“.
Полуделият бик налагаше с копита Люк, смазвайки го с тежестта си. Копитата се вдигаха и спускаха — върху гърба, краката, главата му.
Главата…
Петима заобиколиха животното, мъчейки се да го спрат, но Биг Агли Критър беше неумолим.
Блъскаше, риташе и мушкаше като обладан от сатанински сили.
„Трябва да го спрат!“ — изкрещя пак коментаторът.
Най-сетне… най-сетне животното се отдръпна от Люк и се втурна към другия край на арената, разтърсвайки глава.
Камерата се насочи към Люк, към окървавеното му и неузнаваемо лице.
Неколцина се спуснаха да го отнесат от арената.
София закри лице, хлипайки ужасено.
25.
Люк
В сряда главоболието на Люк понамаля, но той се страхуваше, че няма да успее да се състезава в Мейкън, Джорджия. Следващото състезание беше във Флорънс, Южна Каролина. Питаше се дали дотогава ще се е възстановил. После турнирът се прехвърляше в Тексас и в никакъв случай не биваше да започва този етап от сезона със сериозна травма.
Безпокоеше се и за разходите. От началото на февруари се налагаше да пътува със самолет за състезанията. Това означаваше повече нощи в мотели, повече хранения в ресторанти, наемане на коли. В миналото, когато преследваше мечтата си, приемаше разноските като част от бизнеса. След шест месеца обаче вноските в банката щяха да се увеличат двойно и той търсеше в интернет най-евтините билети, повечето от които трябваше да се резервират няколко седмици предварително. Пресметна, че спечеленото от първото състезание ще покрие пътните му разходи за следващите осем турнира. Тоест, нямаше да задели нищо за предстоящите плащания на банката. Вече не побеждаваше, за да сбъдне мечтата си. Сега беше длъжен да побеждава.