Гледа го замислено почти цял час. Мястото на този бик не беше тук.
Както и неговото.
Състезанието започна навреме. Слънцето бе достатъчно високо, за да топли. Зрителите по трибуните носеха якета и ръкавици, а опашката за горещ шоколад и кафе се извиваше чак до входа. Както винаги Люк остана в затоплената кабина на пикапа. Заобикаляха го дузини други пикапи със състезатели, дошли да се сгреят като него.
Преди да дойде неговият ред, излезе веднъж от колата да види как ездач на име Трей Милър се опитва да язди Биг Агли Критър. Щом отвориха вратата към арената, бикът сниши глава и зарита бясно. Милър нямаше шанс. Падна на земята, бикът се обърна и го нападна. За щастие Милър се добра до оградата и я прескочи навреме.
Бикът сякаш разбираше колко много хора го гледат. Спря и изсумтя гръмко. Закова се на място, проследи с поглед бягащия Милър и избълва бели облаци пара от ноздрите си.
За своята езда Люк бе изтеглил бик на име Раптор — младо животно, участвало в малко турнири. Смятаха го за перспективен начинаещ и той оправда славата си. Въртеше се, извиваше глава и риташе, но Люк се чувстваше необичайно спокоен и накрая получи най-високия резултат за сезона.
След като скочи от гърба му, бикът — за разлика от Биг Агли Критър — не му обърна никакво внимание.
В третата надпревара за сезона участваха повече състезатели и изчакването между кръговете бе по-дълго. Втория път Люк язди бик на име Локомотив и макар с по-слаб резултат, остана начело.
След него на арената излезе Джейк Харис върху гърба на Биг Агли Критър. Ездата не продължи дълго, но в известно отношение Харис извади и по-малък, и по-голям късмет от Милър. Стигна до средата на арената, преди бикът да го хвърли и да го нападне. Път за бягство нямаше. По-млад ездач би се паникьосал, но Харис бе ветеран — успя да отскочи настрани в последния момент и се размина на сантиметри с рогата на животното. Двама каубои се втурнаха да отвлекат вниманието на бика и в краткия промеждутък Харис се добра до оградата. Набра се и се прехвърли от другата страна точно когато разяреният бик се канеше да го намушка.
Биг Агли Критър се обърна към каубоите, останали на арената. Първият успя да прескочи оградата, но другият бе принуден да се скрие в един от варелите. Бикът се разгневи, че жертвата му се е измъкнала. Заблъска варела и го затъркаля по арената. Накрая го притисна до стената и започна да го мушка бясно с рога, сумтейки яростно.
Люк гледаше и в гърлото му се надигаше горчилка. „Мястото на този бик не е тук“ — повтаряше си мислено. Биг Агли Критър не биваше да участва в състезания. Рано или късно щеше да убие някого.
След първите два кръга двайсет и девет ездачи поеха към дома. Останаха петнайсет. Люк бе с най-висок резултат и щеше да язди последен на финалите. Преди началото им имаше кратка пауза, през която зимното небе притъмня съвсем и запалиха прожекторите.
Ръцете му не трепереха. Не нервничеше. Яздеше добре и ако денят се познава от сутринта, щеше да язди добре и третия път — странно усещане, като се имаха предвид опасенията му в началото на състезанието. Всъщност мрачните предчувствия не бяха се разсеяли напълно въпреки успешното му представяне досега.
Напротив, засилиха се, след като видя как Биг Агли Критър нападна Харис. Организаторите на състезанието би трябвало да са предвидили риска и да изпращат петима каубои на арената, а не двама. Но дори след ездата на Милър те не взеха мерки. Бикът беше опасен, убийствено опасен.
Люк и останалите финалисти се подредиха за последния жребий. Говорителят съобщаваше едно по едно имената на животните, които състезателите са изтеглили. Номер три щеше да язди Раптор, номер седем — Локомотив… С всяко следващо име мрачните предчувствия на Люк се засилваха. Не поглеждаше към другите състезатели. Затвори очи в очакване на неизбежното.
И накрая, както дълбоко в себе си вече знаеше, на него се падна Биг Агли Критър.
Времето забави ход. Първите двама ездачи се задържаха върху биковете, следващите трима паднаха.
Люк седеше в пикапа и слушаше говорителя. Сърцето му заби по-бързо, пришпорвано от адреналина. Опита се да се убеди, че е готов да посрещне предизвикателството, ала не беше готов. Не успя дори на върха на възможностите си, камо ли сега.
Не искаше да излиза на арената. Не искаше да чува как говорителят обявява какъв пикап ще спечели и как никой не се е задържал върху гърба на бика през последните три години. Не искаше говорителят да съобщава на зрителите, че Биг Агли Критър едва не го е убил, превръщайки ездата му в своеобразно уреждане на сметки. Защото не беше така. Люк не таеше злоба към бика. Биг Агли Критър беше животно, макар и най-бясното, най-необузданото, на което се бе натъквал.