Изобщо не й се говореше с Марша. И тя като повечето момичета от пансиона сигурно беше на парти или в бар. Най-вероятно пиеше и нищо чудно с Брайън да се бяха скарали, а София не искаше да я въвличат в техните отношения. Не искаше да слуша как Марша се оплаква от него, нито пък се чувстваше готова да я подкрепи, особено след като тя продължаваше да я отбягва толкова старателно.
Сега обаче настояваше София да й се обади. Защото било спешно!
Тази дума можеше да се тълкува всякак, помисли си София. Размисли още няколко секунди, взе решение, запази написаното и изключи компютъра. Прибра го в раницата, облече си якето и тръгна към изхода. Отвори вратата и в лицето неочаквано я блъсна арктически студ. Земята бе покрита със сняг. През последните два часа бе застудяло значително. Щеше да замръзне, докато се прибере.
След като се обади на Марша, разбира се. Пренебрегнала гласа на разума, София влезе обратно във фоайето и набра номера й. Тя вдигна при първото позвъняване. София чу музика и какофония от десетки гласове.
— София? Слава богу, че се обади!
Тя си пое рязко дъх.
— Какво има?
Музиката стихна. Марша несъмнено търсеше по-тихо място. Захлопна се врата и гласът й прозвуча по-тихо, но паникьосано:
— Веднага се връщай в пансиона.
— Защо?
— Люк е тук. Паркирал е на улицата отпред. Чака от двайсет минути. Идвай бързо.
София преглътна.
— Ние скъсахме, Марша. Не искам да го виждам.
— О… — ахна объркано тя. — Това е ужасно! Знам колко го харесваше…
— Това ли беше? — прекъсна я София. — Трябва да…
— Не, чакай! — извика съквартирантката й. — Знам, че си ми сърдита, и знам, че го заслужавам, но не се обадих за това. Брайън разбра, че Люк е тук. Мери-Кейт му каза преди малко. Той пие от часове и не е на себе си. Събира момчетата да си разчистят сметките. Опитах се да го разубедя, но знаеш какъв е. А и Люк няма представа какво го чака. Дори да сте скъсали, едва ли искаш да пострада…
София вече бързаше към пансиона и почти не чуваше гласа на Марша, заглушен от ледения вятър.
Тя избираше най-преките пътища към пансиона и докато прекосяваше безлюдния кампус, се обади няколко пъти на Люк, но телефонът му беше изключен. Изпрати му и кратко съобщение, но не получи отговор.
Пансионът не беше далеч, но студеният февруарски вятър вилнееше и вледеняваше ушите и страните й, а краката й се плъзгаха по пресния сняг. Обувките й подгизнаха от кишата. Снегът продължаваше да се сипе като пелена, заледяваща опасно шосетата.
Тя затича и пак набра номера на Люк. Никакъв отговор. Излезе от кампуса и се спусна по улицата. Зад ярко осветените прозорци на пансионите се мяркаха студенти. По тротоарите неколцина крачеха бързо, устремени от едно парти към друго върху крилете на обичайната съботна забрава и разточителство. Пансионът й се намираше в далечния край на улицата. Присвивайки очи, тя различи очертанията на пикапа на Люк.
В същия момент забеляза група момчета да излизат от съседната сграда. Петима или шестима, предвождани от висок младеж. Брайън. Последва ги друга фигура и макар лампите да я осветиха за кратко, докато притичваше по верандата и по стъпалата, София веднага разпозна съквартирантката си. Викът на Марша достигна до нея слабо, заглушен от зимния вятър. Молеше Брайън да спре.
София хукна напред. Раницата я удряше по гърба, а краката й продължаваха да се пързалят. Приближаваше, само четири блока я деляха от Люк, но напредваше бавно. Брайън и приятелите му вече бяха наобиколили пикапа. Не виждаше дали Люк е вътре. Марша извика отново, този път ядосано:
— Не ставай глупак, Брайън! Престани!
Още три блока. Видя как Брайън и един от приятелите му отвориха вратата на пикапа и след кратка борба издърпаха Люк навън.
— Оставете го! — изкрещя София.
— Спри, Брайън! — додаде Марша.
Брайън — най-вероятно пиян — не им обърна внимание. Люк залитна и се озова право в ръцете на Джейсън и Рик — същите двама, с които Брайън бе дошъл на родеото в Маклийнсвил. Четирима други го обкръжиха.
Паникьосана, София се втурна по средата на улицата точно когато Брайън заби юмрук в лицето на Люк и главата му се отметна назад. Тя си спомни записа в интернет и сърцето й се вледени.
Коленете на Люк се подгънаха, Рик и Джейсън го пуснаха и той се строполи върху заснежения асфалт. София присви очи да долови движение, но Люк не помръдваше.