— Мисля, че най-силното й желание е било да те запази.
— Така си казах и аз. Но сега искам да те попитам нещо. И искам да помислиш, преди да ми отговориш. Важно е.
— Да?
— Свободна ли си другата събота? Искам да те заведа на вечеря.
— На среща ли ме каниш?
— Започвам отначало. Така се прави, нали? Уговаряш си среща.
Тя го целуна за пръв път през този ден.
— Не смятам, че трябва да започваме от самото начало. А ти?
— „Да“ ли е това, или „не“?
— Обичам те, Люк.
— И аз те обичам, София.
Правиха любов тази нощ, после пак в понеделник сутринта. Станаха късно и закусиха. Разходиха се, а после София гледаше от топлото бунгало как Люк товари багажа в пикапа. Отпиваше от чашата с кафе и мислеше, че сега не са същите както преди. За няколко месеца се бяха опознали и връзката им неочаквано бе прераснала в нещо по-дълбоко.
След няколко минути поеха по планинския път, спускащ се към магистралата. Слънцето се отразяваше в снега и ги заслепяваше. София поглеждаше към Люк, все още несигурна какво ще се случи, когато се дипломира през май. За пръв път обаче се питаше дали Люк няма да поиска да тръгне с нея. Не сподели мислите си с него, но се почуди дали нейните планове не са изиграли роля в решението му да се откаже от своята кариера.
Тези въпроси се въртяха в ума й, когато гласът на Люк наруши тишината:
— Видя ли го?
Тя отвори очи, усетила, че Люк забавя скоростта.
— Нищо не видях — призна.
Той изненадващо удари спирачките и паркира пикапа до бордюра, без да откъсва очи от огледалото за обратно виждане.
— Стори ми се, че виждам нещо. — Изключи двигателя и включи мигачите. — Ще се върна след секунда.
— Какво има?
— Не знам. Ще проверя.
Взе си якето от задната седалка и изскочи от пикапа, обличайки се в движение. София надзърна през рамо и забеляза, че току-що са подминали завой. Люк се огледа наляво и надясно и прекоси шосето. Едва тогава тя видя, че мантинелата от отсрещната страна на пътя е счупена.
Люк надникна надолу към стръмнината и бързо погледна към нея. Макар и отдалеч, тя долови напрежението в изражението и жестовете му. Излезе бързо от пикапа.
— Обади се на „Бърза помощ“ — извика й. — Една кола е излязла от пътя и ми се струва, че вътре има човек.
Той прескочи счупената мантинела и изчезна.
30.
София
По-късно тя си спомняше последвалите събития като серия от бързо сменящи се кадри — обади се на „Бърза помощ“, видя как Люк се спуска по стръмнината, втурна се паникьосано обратно към пикапа за бутилка вода, когато Люк й извика, че шофьорът е жив. Улавяйки се за храсти и клони, тръгна към колата и забеляза смачкания покрив, огънатите врати и паяжината от пукнатини по предното стъкло. Люк се опитваше да отвори вратата до шофьора, едва запазвайки равновесие по полегатия склон, който няколко крачки от предницата на автомобила се превръщаше в надвиснал над пропаст скат.
Най-ярко обаче си спомняше как гърлото й се сви при вида на стареца с костелива глава, отпусната върху кормилото. Редичка коса покриваше скалпа му, осеян с петна, а ушите му изглеждаха несъразмерно големи. В челото му зееше рана, рамото му беше изметнато, а устните — изсъхнали до кръв. Сигурно изпитваше жестоки болки, но по лицето му се четеше блажено спокойствие. Когато Люк най-сетне успя да отвори вратата, тя пристъпи по-близо, залитайки по хлъзгавата стръмнина.
— Чувате ли ме? — приведе се Люк към стареца. — Можете ли да се движите?
София долови паниката в гласа му. Той протегна ръка и докосна леко врата на стареца да провери пулса.
— Пулсът е слаб — каза й.
Старецът простена едва чуто. Люк посегна инстинктивно към бутилката с вода, наля в капачката и я поднесе до устните на мъжа. Повечето се разля, но капките намокриха устните му и той успя да погълне мъчително една глътка.
— Как се казвате? — попита Люк.
Думата се изтръгна със свистене от гърлото на стареца. Полуотворените му очи изглеждаха отнесени.
— Айра.
— Кога се случи това?
Отговорът дойде бавно:
— … ъб… ота…
Люк погледна смаяно към София и после пак се обърна към стареца:
— Извикахме помощ. Линейката ще пристигне скоро. Дръжте се. Искате ли още вода?
Отначало София не беше сигурна, че Айра го чува, но той отвори уста и Люк пак поднесе капачката до устните му. Старецът преглътна няколко капки и прошепна нещо неразбираемо. После дрезгаво и задъхано изрече: