— Демон се води лесно — обясни й. — Докосваш повода до врата му и той следва посоката. Ето така. За да тръгне, го потупваш по хълбоците с пети. За да спре, дръпваш юздите.
Показа й няколко пъти, за да е сигурен, че е разбрала.
— Нали не си забравил, че яздя за пръв път? — попита го тя.
— Не съм.
— Няма да правя налудничави неща. Не искам да падна. Една от колежките ми си счупи ръката така. Не изгарям от желание да пиша курсови работи в гипс.
Той се почеса по бузата.
— Приключи ли? — попита.
— Само определям правилата.
Той въздъхна и поклати глава.
— Градски момичета. — Изви китка и Кон се обърна и тръгна напред. Люк се наведе и вдигна резето на портата. Излезе навън и се изгуби от погледа й. — Следвай ме! — извика й.
Със свито сърце и пресъхнала уста тя си пое дълбоко дъх. Окуражи се, че няма начин да не се справи. Караше велосипед, а това не бе кой знае колко по-различно, нали? Дори малките деца яздят коне, едва ли е толкова трудно. И дори да е трудно, какво пък? Умее да преодолява трудности. Английската литература при професор Алдеър е трудна. Да работиш в закусвалнята по четиринайсет часа в събота, докато приятелите ти се разхождат из града, също е трудно. Да надмогнеш предателството на Брайън — е, това вече наистина е сложно. Тя изправи рамене, подръпна юздите и смушка Демон по хълбоците.
Нищо.
Пак го побутна.
Ухото му трепна, но той остана неподвижен като статуя.
„Е, не е толкова лесно — помисли си тя. — Демон явно иска да си стои вкъщи.“
Люк и Кон се появиха в полезрението й. Люк побутна периферията на шапката си.
— Идваш ли? — извика й.
— Той не помръдва — обясни му.
— Смушкай го и му кажи какво искаш. Използвай юздите. Той трябва да разбере, че знаеш какво правиш.
„Ха! Сякаш имам представа какво правя“ — помисли си тя. Заби пети в хълбоците на Демон. Отново не последва нищо.
Люк посочи коня като учител, наставляващ дете.
— Не се занасяй, Демон — рече. — Плашиш я. Идвай тук!
Като по чудо думите му накараха коня да се размърда, без София да прави каквото и да било. Неочакваното движение обаче я изненада, тя залитна назад и за да запази равновесие, инстинктивно се приведе напред.
Ушите на Демон трепнаха отново, сякаш обмисля дали не се шегуват с него.
София стисна поводите с две ръце, но животното нямаше нужда да го насочват. Прекоси портата и изпръхтя на Кон. После спря, докато Люк затвори вратата.
Люк застана до нея и подкара Кон с бавно, равномерно темпо. Демон го сподиряше без никакви усилия от нейна страна. Пресякоха алеята и поеха по пътека, виеща се край последната редица коледни елхи.
Миризмата на вечнозелени дървета се усещаше по-силно тук и й напомняше празничните дни. Постепенно свикна с ритъма на коня и почувства как от тялото й се свлича товар, а дишането й се успокоява.
След елховата горичка се ширеше дива гора с размерите на футболно игрище. Конете следваха буренясалата просека между дърветата — нагоре и после надолу, все по-навътре в неопитомения свят. Зад тях ранчото бавно изчезна и тя се почувства като пътешественик в далечна земя.
Люк я остави насаме с мислите й, докато навлизаха все по-надълбоко сред дърветата. Кучето тичаше пред тях, долепило нос към земята, и ту се скриваше в гъсталака, ту се появяваше. София се приведе под надвиснал клон и зърна как Люк също се снишава. Теренът стана по-скалист и трънлив. Къпини и зеленика растяха на туфи, прегърнали покритите с мъх стволове на дъбовете. Подплашени катерички се стрелкаха из короните на хикориите, снопове светлина струяха през клонака, придавайки на пейзажа приказна прелест.
— Красиво е тук — каза София с глас, който се стори странен дори на самата нея.
Люк се обърна.
— Надявах се да ти хареса.
— И тази земя ли е ваша?
— Част от нея. Служи ни като ветровал и межда със съседното ранчо.
— Често ли идваш тук?
— Навремето идвах често. Сега минавам само ако някоя ограда се счупи. Или ако кравите се залутат насам.
— А пък аз си помислих, че водиш всички момичета тук.
Той поклати глава.
— Никога не съм водил момиче тук.
— Защо?
— Не ми е хрумвало, предполагам.
Стори й се, че тази мисъл изненада и него. Кучето дотича при тях да провери дали са добре и пак отпраши нанякъде.