Водили сме този разговор много пъти и очевидно мненията ни не съвпадат. Аз няма да променя нейното, нито тя — моето, но все едно. Меденият ни месец постави началото на традиция, която спазвахме почти всяко лято. А после, след съдбовната статия в „Ню Йоркър“, колекцията до голяма степен определи облика на семейството ни.
Тези шест картини, които навих небрежно и сложих на задната седалка в колата, бяха първите от дузини, после стотици, а накрая над хиляда в колекцията ни. Всеки е чувал за Ван Гог, Рембранд и Леонардо да Винчи, но с Рут се съсредоточихме върху модерното американско изкуство. Запознахме се с художници, създали творби, които по-късно музеите и другите колекционери искаха да притежават. Имената на Анди Уорхол, Джаспър Джоунс и Джаксън Полък постепенно станаха всеизвестни, но картините на други, не толкова прочути художници — Раушенберг, Де Кунинг и Ротко — също се продаваха на търговете на „Сотбис“ и „Кристис“ за десетки милиони, дори повече. През 2006 продадоха „Жена III“ на Уилем де Кунинг за 137 милиона долара, но колекционерите плащаха милиони и за картините на творци като Кен Ноланд и Рей Джонсън.
Не всеки модернист, разбира се, се прочуваше и не всяка картина, която купувахме, се оказваше изключително ценна, но това никога не оказваше влияние върху решенията ни дали да купим някоя творба. Картината, която ценя най-много, не струва нищо. Нарисувана е от бивш ученик на Рут и виси над камината — аматьорска работа, скъпа единствено за мен. Журналистката от „Ню Йоркър“ дори не я погледна, а и аз не си направих труда да й обяснявам защо я ценя. Знаех, че няма да разбере. Тя не ме разбра и когато й обясних, че паричната стойност на изкуството не означава нищо за мен. Настояваше да научи как сме успели да изберем платната в колекцията си, но отговорът ми очевидно не я задоволи.
— Защо не разбра? — пита ме внезапно Рут.
— Не знам.
— Каза ли й същото, което обясняваме на всички?
— Да.
— Какво я е затруднило тогава? Аз описвах как ми въздейства определена творба…
— А аз те наблюдавах, докато говореше — довърших. — И разбирах дали да я купя, или не.
Подходът не беше научен, но ни помагаше, колкото и да недоумяваше журналистката. А на медения ни месец проработи безупречно, въпреки че през следващите петдесет години никой от нас не осъзна в пълна степен последствията.
Все пак не всяка двойка купува картини на Кен Ноланд и Рей Джонсън на медения си месец. Нито картини на новата приятелка на Рут — Илейн — чиито творби сега са изложени в най-големите музеи по света, включително в Музея за изкуства „Метрополитън“. И, разбира се, почти необяснимо е как с Рут успяхме да се сдобием не само със забележително платно на Робърт Раушенберг, но и с две картини на съпруга на Илейн — Уилем де Кунинг.
15.
Люк
Откакто срещна София, мислеше често за нея, но в деня след вечерята с майка му мисълта за нея го преследваше още по-упорито. Докато поправяше оградата на най-отдалеченото пасбище, сменяйки загнилите колове, току се сещаше за нея и се усмихваше. Дори дъждът — студен есенен дъжд, който го измокри до кости — не помрачи настроението му. По-късно, когато вечеряше с майка си, тя не прикри самодоволната си усмивка, показваща му, че е съвсем наясно как му въздейства София.
След вечерята й се обади и говориха цял час. Следващите три дни протекоха по същия начин. В четвъртък вечерта той отиде с колата в „Уейк Форест“, където най-после успяха да се разходят из кампуса. София му показа Уейт Чапъл и Рейнълдс Хол. Обиколиха Хърн и Манчестър Плаца. В университета цареше тишина — аудиториите отдавна бяха опустели. Опадалите листа покриваха земята под дърветата. В пансионите грееха ярки светлини, чуваше се музика — студентите се готвеха за предстоящите почивни дни.
В събота София дойде в ранчото. Пояздиха, а после тя му помогна в работата из ранчото. Пак вечеряха с майка му, а после отидоха в неговата къща и седнаха пред огъня в камината. Щом огънят започна да догаря, тя се прибра в пансиона — още не се чувстваше готова да прекара нощта с него — но на другия ден двамата отидоха в щатския парк „Пайлът Маунтин“. Следобед изкачиха Биг Пинакъл, където си направиха пикник и се полюбуваха на гледката. Бяха пропуснали най-пищните есенни багри, но под безоблачното небе хоризонтът се стелеше чак до Вирджиния.
През седмицата след Хелоуин София покани Люк на съботното парти в пансиона. Интересната му професия и връзката им очевидно вече не вълнуваха толкова приятелите й и след първоначалните поздрави никой не му обърна специално внимание. Той се озърташе за Брайън, но така и не го забеляза. Когато си тръгваха, попита София къде се е дянал.