— Отиде на футболен мач в Клемсън — обясни му тя. — Най-подходящата вечер да ми гостуваш!
На другата сутрин той дойде в пансиона да я вземе. Разходиха се из Олд Сейлъм, а после се върнаха в ранчото за трета вечеря с майка му. Когато се сбогуваха до колата, Люк я попита дали е свободна следващата събота — искал да й покаже място, където родителите му го водели като дете, яздели из планината и се любували на гледки, спиращи дъха.
София го целуна и се усмихна.
— С удоволствие!
Когато София пристигна в ранчото, Люк вече бе натоварил конете в ремаркето, а останалия багаж — в пикапа. Няколко минути по-късно пътуваха на запад по магистралата, а тя въртеше бутона на радиото. Спря се на станция с хип-хоп и увеличи звука. Накрая Люк не издържа и превключи на кънтри.
— Чудех се колко ще изтърпиш — усмихна се София.
— Тази музика отговаря по-добре на атмосферата… Нали сме с конете и прочее…
— А аз мисля, че не харесваш друга музика.
— Слушам и друга музика.
— Например?
— Хип-хоп. Цели трийсет минути. Но бях длъжен да сменя радиостанцията. Усещах как ще затанцувам всеки момент, а шофирам.
София се разсмя.
— Знаеш ли? Вчера си купих ботуши. Виж!
Вдигна крак с доволна усмивка.
— Забелязах ги, когато ти оставях чантата в багажника.
— И?
— Определено заприличваш на каубойка. Скоро ще въртиш ласото като професионалист.
— Съмнявам се — поклати глава тя. — В музеите не се навъртат много крави. Но не е зле да ми покажеш как се прави.
— Не си нося въжето. Донесох ти обаче шапка. Една от най-хубавите. Носих я на финалите на турнира на професионалните ездачи на бикове.
Тя го погледна изпитателно.
— Защо понякога оставам с впечатлението, че се опитваш да ме промениш?
— Просто предлагам… подобрения.
— Внимавай, защото ще кажа на мама какво говориш. Обясних й, че си мило момче, но нищо чудно да изпаднеш в немилост.
— Ще го имам предвид — засмя се той.
— Кажи ми къде отиваме. Спомена, че си ходил там като малък.
— Мама откри мястото. Натъкнала се на него, докато обикаляла щата да рекламира ранчото ни. Било позапуснат летен къмпинг, но новите собственици решили да го пригодят за ездачи и да пълнят стаите целогодишно. Постегнали бунгалата, построили конюшня. Мама се влюби в мястото. Ще разбереш защо, когато го водиш.
— Нямам търпение да пристигнем. Но как убеди майка си да те пусне за два дни?
— Преди да тръгна, свърших почти всичко, а и предложих на Хосе да му платя, за да й помага, докато ме няма. Ще се справят.
— Но нали каза, че винаги има работа?
— Има. Но нищо не се опира на мама.
— Тя винаги ли стои в ранчото?
— Не. Пътува често. Посещава клиентите ни поне веднъж годишно, а те са из целия щат.
— Излиза ли във ваканция?
— Не си пада по почивките.
— Всеки има нужда от почивка от време на време.
— Знам. И аз това й казвам. Веднъж дори й купих билети за круиз.
— Отиде ли?
— Върна билетите и взе парите. Замина за Джорджия да види един бик за продан. И го купи.
— За езда?
— Не. За разплод. Още е в ранчото между другото. Злобно животно. Но си върши работата.
София се замисли.
— Има ли приятели?
— Няколко. Гостува им понякога. Членуваше и в градски клуб по бридж. Напоследък обаче иска да увеличи стадото и това й отнема много време. Решила е да развъди още двеста животни, но нямаме достатъчно пасбища. Опитва се да намери място, където да ги държим.
— Защо? Нямате ли достатъчно работа?
Той въздъхна.
— Нямаме избор.
София го погледна въпросително, но той смени темата:
— Ще си ходиш ли вкъщи за Деня на благодарността?
— Да — кимна тя. — Стига колата да не ме изостави. Когато паля, се чува особено виене и свистене, сякаш двигателят пищи.
— Най-вероятно някой ремък се е разхлабил.
— Но сигурно е скъпо да се поправи, а аз съм затруднена материално.