— Аз ще го поправя, ако искаш.
— Чудя се как не ми хрумна по-рано!
Пътуваха малко повече от два часа. По небето се влачеха бавни облаци и се разпростираха чак до планините със сини върхове на хоризонта. Шосето се заиздига нагоре, захладня. Отбиха се в бакалница да си купят продукти и ги прибраха в хладилните чанти в багажника на пикапа.
Прекосиха града и Люк се отклони от магистралата. Поеха по лъкатушещ път, врязан в планинската твърд. От страната на София имаше стръмен склон и през прозореца се виждаха върховете на дърветата. За щастие пътят не бе натоварен, ала появеше ли се кола в срещуположното платно, Люк стисваше волана с две ръце, а гумите на ремаркето остъргваха ръба на асфалта.
Понеже не беше идвал тук от години, той забави ход, търсейки отклонението. Точно когато си помисли, че го е подминал, забеляза завоя. На места черният път бе по-стръмен, отколкото помнеше, и пикапът се движеше бавно между дърветата, притискащи го от двете страни.
Когато стигнаха къмпинга, първата му мисъл бе, че не се е променил много. Дванайсетте бунгала бяха подредени в полукръг около склад, който служеше и като офис. Зад него сияеше езерото с кристалносини води, каквито има само в планините.
След като се регистрираха, Люк свали хладилните чанти и напълни поилката на конете, а София тръгна към ската. Огледа долината на повече от хиляда стъпки под нея и планинските върхове на хоризонта. След малко Люк застана до нея. Сред дъбовете и кленовете под тях се виждаха черни пътища и ферми, които изглеждаха миниатюрни като макети.
Той я погледна и в изражението й разчете същото удивление, което го обземаше, когато идваше тук като дете.
— За пръв път виждам такова нещо — изрече благоговейно тя. — Красиво е.
Той не откъсваше очи от нея, чудейки се как толкова бързо е започнала да означава толкова много за него. Взрян в изящния й профил, беше сигурен, че никога не е виждал по-прелестна жена.
— И аз си мислех същото.
16.
София
Влязоха в бунгалото, колкото София да прибере няколко неща в хладилника и да види банята с вана върху крака като на хищна птица. Въпреки поизносените мебели обаче, мястото излъчваше приятен уют — съвсем подходящо за кратък престой. Люк направи сандвичи и опакова плодовете, чипса и бутилките с вода, които бяха купили от града.
Натовариха ги в чантите на седлата и поеха по една от десетината пътеки, кръстосващи околността. Както обикновено Люк яздеше Кон, а тя — Демон, който постепенно свикваше с нея. Побутваше с муцуна ръката й и пръхтеше доволно, докато Люк го оседлаваше, и може би защото се намираше на непознато място, се подчиняваше дори на най-малкото подръпване на повода.
Пътят се изкачваше все по-нагоре, лъкатушейки между дърветата, толкова нагъсто едно до друго, че София се усъмни дали някой изобщо е минавал оттук. Понякога пътят ги отвеждаше на открити поляни, от които се откриваха гледки като на пощенска картичка. Прекосяваха ливади с буйна зелена трева и София се опитваше да си ги представи лете с диви цветя и пеперуди. Радваше се, че е с яке и шапка, защото дърветата засенчваха пътеката и ставаше все по-студено.
Когато пътеката се стесняваше и не можеха да яздят един до друг, Люк й махваше да мине пред него. Тогава тя си представяше, че е самотен заселник, който пътува на запад през необятни, девствени земи.
Яздиха два часа и спряха да обядват на поляна под планинския връх. Седнаха на гладка скала и докато се хранеха, наблюдаваха как два ястреба се реят над долината под тях. След това яздиха още три часа. На места пътеката се виеше край стръмни пропасти и опасността изостряше сетивата на София.
Върнаха се в бунгалото час преди залез, разтриха конете и им дадоха по няколко ябълки преди обичайната им порция зоб. Луната изгря — пълна и млечнобяла. Първите звезди заблещукаха по небето.
— Мисля да се изкъпя, преди да вечеряме — каза тя.
— Искаш ли аз да мина пръв под душа?
— Ако обещаеш да ми оставиш топла вода.
— Ще побързам. Обещавам.
Люк влезе в банята, а тя — в кухнята. Отвори хладилника. До бутилка шардоне бяха подредени шест бири „Сиера Невада“. След кратък размисъл какво да предпочете, тя затършува из чекмеджетата за тирбушон. Не намери чаши за вино в шкафовете, но откри празен буркан от конфитюр. Щеше да й свърши работа. Отвори бутилката с вино и наля в буркана.
Разклати виното и се почувства като дете, което си играе на възрастен. Всъщност често се чувстваше така, въпреки че скоро щеше да завърши колеж. Никога не бе наемала апартамент например. Бе работила само в семейната закусвалня. Никога не беше плащала сметка за ток и макар да не живееше при родителите си, „Уейк“ не беше реалният живот. Колежът нямаше нищо общо с истинския живот. Беше измислен свят, съвсем различен от света, в който щеше да се озове само след няколко месеца. Лекциите започваха в десет и приключваха около два следобед. Вечерите и почивните дни бяха посветени почти изцяло на забавления. Животът на родителите й, доколкото й бе известно, изобщо не протичаше така.