В колежа беше забавно, вярно, ала понякога София се опасяваше, че през последните години животът й е спрял. Едва след като срещна Люк, си даде сметка колко малко всъщност е научила в колежа.
Люк изглеждаше далеч по-зрял от нея. Не учеше в университет, но разбираше истинския живот — хората, взаимоотношенията им, работата. Беше успял да се нареди сред най-добрите в ездата на бикове и несъмнено пак щеше да се върне сред тях. Умееше да поправя какво ли не и сам бе построил къщата си. Вече бе усвоил до съвършенство много неща от живота, а тя едва ли щеше да постигне толкова — макар и в напълно различна област — през следващите три години. Не се знаеше дори дали ще намери работа в избраната сфера, с която действително да се изхранва.
Знаеше само, че е тук с Люк, а с него се чувстваше, сякаш най-сетне наистина се придвижва напред. Отношенията им се развиваха в реалния свят, а не във фантасмагоричните селения на колежанския живот.
Чу как водата спря и гъргоренето на тръбите прекъсна мислите й. Тя взе буркана с виното и обиколи бунгалото. Кухнята беше малка и практична, обзаведена с евтини шкафове. Плотът се лющеше, тук-там по мивката личаха ръждиви петна, но миришеше на белина, а подовете и рафтовете бяха чисти.
В тясната дневна с боров паркет и ламперия от кедрово дърво едва се сместваха поизносен кариран диван и два люлеещи се стола. Сини завеси закриваха прозореца, а в ъгъла имаше една-единствена лампа. София прекоси стаята и я включи, но се оказа, че свети почти колкото мъждивата крушка в кухнята. Това безспорно обясняваше наличието на свещите и кибрита върху ниската масичка. На рафт срещу прозореца лежаха няколко книги, навярно оставени от предишни посетители, и препарирана катерица. В средата на полицата стоеше малък телевизор с настолна антена. Не го включи, но предположи, че едва ли излъчва повече от един-два канала.
Чу водата да потича отново, вратата на банята се отвори с проскърцване и Люк излезе — чист и свеж в джинси и бяла риза с навити до лактите ръкави. Беше бос, а косата си явно бе вчесал с пръсти, а не с гребен. На бузата му личеше блед светъл белег, който досега не бе забелязала.
— Банята е твоя — обяви той. — Пуснах водата.
— Благодаря. — Тя мина край него и го целуна леко. — Ще ми трябва половин час.
— Не бързай. И бездруго ще готвя.
— Поредният специалитет? — извика тя от спалнята.
— На мен ми харесва.
— А на другите?
— Добър въпрос. Скоро ще разберем.
Понесла малката си пътна чанта, София влезе в банята. Ваната вече се пълнеше. Водата беше по-гореща, отколкото очакваше. Пусна втория кран да я поразхлади и съжали, че няма няколко капки ароматно бебешко масло. Съблече се и усети, че мускулите на краката и гърба я наболяват. Надяваше се сутринта да не е с такава мускулна треска, че да не може да върви. Взе виното и се потопи във водата. Почувства се като принцеса въпреки скромната обстановка.
Люк бе провесил мократа си хавлия над завесата пред душа. Представи си го как е бил гол тук само преди няколко минути и нещо запърха в корема й.
Знаеше какво може да се случи през тези два дни. За пръв път нямаше да се сбогуват до колата й. Тази нощ нямаше да се върне в пансиона. Да бъде с Люк обаче й се струваше съвсем естествено и правилно, макар да нямаше почти никакъв опит. Брайън беше първият и единственият, с когото бе спала. Случи се след коледното парти. Излизаха от два месеца. Вечерта тя се забавляваше и както всички останали попрекали с алкохола. Брайън я заведе в стаята си и, разбира се, озоваха се в леглото. Той беше настоятелен, стаята се въртеше, а на сутринта София се чудеше какво да мисли. Брайън го нямаше да й помогне — смътно си спомни как предишната вечер се бе уговорил с приятели да пийнат по чашка „Блъди Мери“ в стаята им. Тя застана под душа с ужасно главоболие и докато водните струи рикошираха върху тялото й, мислите кръжаха в главата й. Изпитваше облекчение, че най-сетне го е направила — както всички се чудеше какво ли е усещането — и се радваше, че е била в леглото на Брайън, а не на задната седалка в някоя кола или на друго неудобно място. Незнайно защо обаче беше и малко тъжна. Представяше си какво би казала майка й — или, опазил я бог, баща й — а и тя някак си бе очаквала да е… по-различно. Романтично. Незабравимо. В онзи момент обаче й се искаше само да се върне в стаята си в пансиона.