След това Брайън се държеше вероятно като повечето момчета. Възползваше се от всеки случай, когато оставаха сами. Известно време й беше приятно, но постепенно започна да й се струва, че той иска само това, и се разтревожи дори преди да й изневери.
И ето я тук сега, сама с мъж за първи път след Брайън. Почуди се защо е толкова спокойна. Не успя да си отговори и сви рамене. Беше спокойна и толкова. Насапуниса гъбата и я прокара по тялото си. Какво ли правеше Люк в кухнята? Запита се дали си я представя гола във ваната и в корема й пак запърхаха пеперуди.
Осъзна, че го иска. Иска да се влюби в някого, на когото се доверява. А на Люк имаше доверие. Той винаги се държеше кавалерски с нея. Колкото повече време прекарваха заедно, толкова повече се убеждаваше, че не е срещала по-привлекателен мъж. Кой друг имаше толкова сръчни ръце? Кой друг умееше да я разсмива така? Познаваше ли по-очарователен, самоуверен и нежен мъж? Кой друг би я завел на езда в едно от най-красивите кътчета на света?
Отпусната във ваната, отпивайки от виното, тя за пръв път се почувства, сякаш е надраснала годините си. Допи виното, стоплена и спокойна, и когато водата започна да изстива, излезе от ваната и се подсуши с хавлията. Отвори чантата с намерението да обуе джинси, но осъзна, че винаги е облечена така, когато са заедно. Размисли и извади пола и тясна блуза. Облече ги и си оформи косата, доволна, че не е забравила машата за къдрене и сешоара. После се гримира, като забърсваше старото огледало от горещата пара. Нанесе малко повече спирала за мигли и сенки за очи от обикновено. Накрая си сложи златните обици, които майка й подари за Коледа миналата година. Огледа се още веднъж, пое си дълбоко дъх, взе празния буркан и излезе в коридора. Люк беше в кухнята с гръб към нея и разбъркваше нещо в тенджерата върху печката. На плота до него имаше пакет солени бисквити и бутилка бира, към която той се пресегна и отпи дълга глътка.
Не беше я чул как излиза от банята и известно време тя го наблюдаваше мълчаливо, възхищавайки се на изваяните му бедра и на плавните му, спокойни движения. После тръгна тихо към ниската масичка в дневната, наведе се и запали свещите. Изгаси лампата и стаята притъмня уютно, осветена само от трепкащите пламъчета на свещите.
Люк я погледна през рамо.
— О, не усетих, че си тук…
Тя пристъпи в меко осветената кухня. Той се взря в нея, разпознал надеждата и желанието в очите й, които не се откъсваха от неговите.
— София… — прошепна едва чуто.
В името й обаче прозвуча всичко друго, което той не успя да изрече, и тя разбра, че наистина е влюбен в нея. И навярно бе илюзия, ала в същия миг тя почувства, че независимо какво ще се случи, Люк винаги ще я обича с цялото си сърце.
— Съжалявам, че те зяпам така — каза той. — Но си толкова красива…
София се усмихна, тръгна към него и когато той се приведе да я целуне, разбра, че наистина е влюбена в него.
Целувката я обърка. Усети, че и Люк се чувства така. Той се извърна, намали пламъка на газовия котлон и взе бутилката, но разбра, че е празна. Остави я до мивката и си взе нова от хладилника. Забеляза буркана в ръцете й и попита:
— Искаш ли още вино?
Тя само кимна и му подаде буркана. Пръстите им се докоснаха и през ръката й премина приятен трепет. Люк извади корковата тапа и отля от бутилката.
— Може да вечеряме сега, ако искаш. — Подаде й буркана и затвори бутилката. — Но ще е по-вкусно, ако поври още половин час. Ако си гладна, нарязах малко сирене.
— Чудесно — кимна тя. — Да седнем ли на дивана?
Той взе бирата и чинията със сиренето, в която бе подредил и гроздови зърна, и ги сложи до пакета солени бисквити върху ниската масичка. Седна до София и вдигна ръка да я прегърне. Тя облегна гръб върху гърдите му и той я обгърна през талията. Тя отпусна ръка върху неговата и се загледа в бавно стапящите се свещи.
— Толкова е тихо тук — промълви, когато и другата му ръка я обгърна. — Отвън не долита нито звук.