— Не искам нищо.
— Въпреки това се чувствам неловко.
— Недей. По-късно ще се реваншираш.
Тя го изгледа изпитателно.
— Знаеше какво ще кажа, нали?
— Беше част от плана ми.
— Какво има в кутията?
— Отвори я!
Тя пристъпи към елхата и взе кутията. Беше лека и момичето се досети какво има вътре, преди да развърже панделката и да вдигне капака. Извади подаръка и го огледа. Черната шапка бе украсена с мъниста и лента, от която стърчеше малко перо.
— Каубойска шапка?
— Хубава шапка. За момичета.
— Има ли разлика?
— Е, аз не бих сложил шапка с мъниста и пера. Реших, че щом идваш толкова често тук, трябва да си имаш шапка.
Тя го целуна.
— Чудесна е. Благодаря.
— Весела Коледа!
София сложи шапката и го погледна кокетно.
— Как изглеждам?
— Красива — каза той. — Но ти винаги си красива.
19.
Люк
Понеже до началото на състезанията оставаше по-малко от месец, а София беше в Ню Джърси, започна да тренира по-усилено. В дните преди Коледа удължаваше ездата на механичния бик с по пет минути дневно и добави упражнения за сила в програмата си. Не обичаше да вдига тежести, но независимо от работата в ранчото — която напоследък включваше главно продажба на коледни елхи — на всеки час правеше по петдесет набирания. Накрая добави и коремни преси. Вечер се строполяваше в леглото и заспиваше за секунди.
Въпреки изтощението усещаше как постепенно уменията му се възвръщат. Балансът му се подобряваше, инстинктите му се обостряха. През четирите дни след Коледа отиваше с пикапа в Хендерсън Каунти и яздеше живи бикове. Негов познат имаше тренировъчна база там и макар биковете да не бяха първокласни, упражненията с тях бяха по-полезни. Живите бикове бяха непредсказуеми и макар да носеше каска и предпазно яке, преди езда се чувстваше напрегнат, както през октомври в Маклийнсвил.
Натоварваше тялото си до краен предел. Състезанията започваха в средата на януари, а той се нуждаеше от силен старт — да печели или да се класира възможно най-добре, за да събере достатъчно точки за големия турнир през март. През юни щеше да е твърде късно.
Майка му виждаше какво прави и постепенно отново се отдръпна. Не криеше гнева си, но изглеждаше и тъжна и на Люк често му се приискваше София да е тук, за да разведри атмосферата. Всъщност само искаше София да е тук. Без нея Бъдни вечер и Коледа отминаха почти незабелязано. Отби се в къщата на майка си следобед, но напрежението помежду им беше осезаемо.
Радваше се поне, че продажбата на коледните елхи е приключила. Справиха се прилично, но другата работа в ранчото изоставаше, а времето не им помагаше. Списъкът със задачи на Люк нарастваше и това го тревожеше, защото знаеше, че през следващата година ще пътува много. Отсъствието му щеше да затрудни още повече майка му.
Освен ако не започнеше да печели веднага, разбира се.
Винаги стигаше дотук. Въпреки добрата печалба от продажбата на коледните дръвчета, която майка му използва да купи четиринайсет животни за стадото, приходите от фермата не бяха достатъчни да покрият плащанията им.
С тази мисъл Люк се отправяше към плевнята, броейки дните до новогодишната нощ, когато най-сетне щеше да види София отново.
Тръгна рано сутринта и пристигна в Ню Джърси няколко минути преди пладне. Прекара следобеда с родителите и сестрите на София, а после и двамата предпочетоха да си спестят блъсканицата сред хорското гъмжило по Таймс Скуеър. Вечеряха спокойно в непретенциозен тайландски ресторант и отидоха в хотела на Люк.
След полунощ София лежеше по корем в леглото, а той чертаеше малки кръгове по гърба й.
— Спри — каза му тя. — Няма да постигнеш своето.
— Кое?
— Вече ти обясних, че не мога да остана. Имам вечерен час.
— На двайсет и една си — напомни й той.
— Но съм в къщата на родителите си, а те държат на правилата. Достатъчно е, че благоволиха да ми позволят да остана до два. Обикновено настояват да се прибера до един.
— Какво ще стане, ако останеш?
— Ще си помислят, че съм спала с теб.
— Но ти наистина спиш с мен.
Тя се извърна да го погледне.
— Не е необходимо да научават. И не възнамерявам да го демонстрирам.
— Но аз дойдох само за една нощ. Утре следобед си тръгвам.